Накъде след бала? Какво (не) знаят българските ученици за реалния свят на труда

Гергана Раковска е председател на Фонадция на бизнеса за образованието - неправителствена организация, която 20 години обучава и сертифицира кариерни консултанти в България и разработва инструменти и ресурси за кариерно ориентиране. Сред тях е и платформата за ученици www.profesii.info. Ето какво пише тя в свой анализ за Мениджър Нюз.

Докато хиляди млади хора в България навлизат в нов етап от живота си, ново изследване на ОИСР поставя остър въпрос: подготвя ли ги образователната система за реалния свят на труда?

През май 2025 г. ОИСР публикува Teenage Career Readiness Dashboard, основано на данните от PISA 2022. То предоставя цялостна картина за това доколко учениците на 15–16 години в различните  държави са подготвени за съвременния пазар на труда. Използвани са 25 конкретни индикатора, обединени в три основни групи:

• Очаквания за бъдещата професия
• Участие в дейности по кариерно ориентиране
• Степен на кариерно мислене и осъзнатост

Резултатите за България очертават притеснителни тенденции, които засягат не само образованието, но и бизнеса, който утре ще търси точно тези млади хора.

Планове след завършване

70.8% от учениците казват, че планират да учат, а  66.4% да работят. 

Сред най-предпочитаните от момичетата у нас професии са лекар (12.8%), дизайнер (10.4%) и юрист (8.2%). Момчетата посочват IT специалист (16.7%), спортист (8.4%) и търговец (5.9%).

Кариерни мечти далеч от реалността

В същото време статистиката от българския пазар на труда и демографските прогнози показва, че търсенето на специалисти е концентрирано в сфери като инженерни технологии, технически специалисти, мехатроника, производствени оператори и социални асистенти, където ще продължава да расте през следващото десетилетие. 

Това разминаване води до риск от структурна безработица, както и до липса на кадри в ключови икономически сектори.

Докато в Естония и Финландия близо 40% от учениците посочват професии, които реално отговарят на нуждите на икономиката, в България този процент е едва 21%.

Неуверени и неподготвени

Над 60% от българските ученици нямат яснота какво искат да учат след като завършат училище, а само 44% са уверени в кариерния си избор. За сравнение, в Нидерландия над 64% от анкетираните са уверени в избора си още в гимназията.

66% от българските ученици заявяват, че имат „амбиция“ за бъдеща професия, но едва 21% разбират какво изисква професията, която са избрали. Навярно част от обяснението се крие в това, че 34%  вземат решения под родителски натиск – често без реална представа за динамиката на пазара.

Това затруднява бъдещото им развитие като търсени специалисти и повишава разходите за преквалификация.

Кариерното ориентиране – рядкост, а не стандарт

Докато в страни като Австрия, Германия и Словения над половината от учениците участват в поне три дейности по ориентиране (стажове, срещи с работодатели, кариерни дни), в България:

• Едва 22% са разговаряли с кариерен консултант повече от веднъж.
• Под 25% са посетили трудово изложение.
• Едва 12% са преминали през стаж или практика.
• Повечето се ориентират чрез интернет и семейство, без помощ от училище.

Какво означават тези данни?

25-те индикатора в изследването на ОИСР измерват дали младежите вземат информирани решения, дали имат реалистични очаквания, дали познават професионалните възможности и имат достъп до реални преживявания. България изостава в почти всички направления – от увереност в избора и познаване на стъпките до професията, до участие дейности по кариерно ориентиране и съответствие между амбиции и икономически реалности.

Данните показват системен дефицит: липса на свързаност между образованието и реалния пазар, недостатъчно ангажирани родители и ограничен достъп до смислено кариерно ориентиране в решаващи етапи от ученическото развитие.

Без съвременно и последователно кариерно ориентиране, което започва в началното училище и продължава през целия живот – образованието у нас ще продължи да произвежда кадри, които търсят реализация в чужбина или да заемат позиции с несъответстващ профил и квалификация. 

Това е неефективно използване на публични и частни инвестиции.

Освен до неудовлетворение и текучество, за фирмите това означава задълбочаващи се трудности в намирането на таланти, загуба на време и ресурси в обучение на неподготвени млади служители. Бизнесът има интерес да се включи в решението – не само като работодател, а като стратегически партньор в изграждането на бъдещата работна сила. 
Ако искаме младите хора да правят осъзнати кариерни избори, да останат и да се развиват в страната, трябва да изградим последователна система за кариерно ориентиране – от първи клас до ученето през целия живот. Едва тогава образованието ще се превърне в истинска инвестиция, която се възвръща – не само за учениците, но и за бизнеса.

Какво може да се направи?

• Необходимост от засилено кариерно ориентиране: Училищата в България трябва да бъдат въведени съвременни програми кариерно ориентиране още от начален етап. За тази цел е необходима целенасочена политика, която да обхваща обучението на кариерни специалист, осигуряването на актуални обучителни и информационни материали,  и инструменти за кариерно ориентиране. В същото време, е нужно да бъдат ангажирани и родителите в този процес като ключов фактор за образователните и кариерните решения на учениците. 
•  Засилване на стратегическите партньорства между бизнес и училища – чрез срещи с професионалисти в училище, посещения на работни места, стажове и менторски програми. Това ще помогне учениците да бъдат по-добре информирани за реалните възможности на пазара на труда и да придобият умения за заетост и планиране на кариерата. 
• Подкрепа за ученици от уязвими групи: Трябва да се обърне специално внимание на учениците от социално-икономически уязвими групи, за да се гарантира, че те получават необходимата подкрепа и информация за кариерното си развитие. 

Как да използваме данните?

Таблото на ОИСР за кариерна готовност на тийнейджърите е инструмент, който служи за политически решения, не е просто статистическо упражнение. То функционира като навигационна карта за политики, основани на доказателства. Ако България желае да бъде конкурентоспособна икономика, тя трябва да разглежда всеки индикатор като отправна точка за действие

Тематични области

• Очаквания за професионална реализация - 10-те професии, към които учениците проявяват най-голям интерес, представени по пол.
• Съответствие с търсенето на пазара на труда - доколко професионалните предпочитания на учениците, групирани в 10 основни сектора, съответстват на реалните нужди на пазара на труда.
• Дейности за кариерно развитие - процент на учениците, участвали в 10 различни дейности – включително срещи с кариерен консултант, посещение на трудови борси и използване на интернет ресурси.
• Кариерно мислене - доколко уверени се чувстват учениците в кариерните си планове, и информирани ли са за необходимите стъпки за постигането им. 
• Кариерни нагласи - доколко подготвени се чувстват учениците за бъдещето си и успява ли училището да ги подготви за живота.
• Резултати по държави - всички резултати за конкретна държава, участвала в PISA 2022.

Уроци от Естония и Австрия

В Естония всяко училище предлага минимум 40 часа годишно дейности по кариерно ориентиране, като учениците преминават през структурирани модули още от началните класове. В Австрия съществува задължение за работодателите да участват в училищни борси и стажантски програми чрез дуално обучение. Това са примери за целенасочена национална стратегия, която признава, че кариерният избор не е индивидуална отговорност, а системна функция на обществото.

Кариерната готовност – не само социален, но и икономически приоритет

Ако искаме България да бъде конкурентна, устойчива и социално справедлива икономика, трябва да започнем от ученика. Кариерата не започва с първата работа, а с първите въпроси в училище. Време е тези въпроси да получат системни, професионални и дългосрочни отговори – с участието на училища, родители, бизнес и институции.