Културни кодове: Софи Бехарано де Голдберг за "Морската градина" и силата на корените

Мексиканската писателка Софи Бехарано де Голдберг гостува у нас, за да представи българското издание на книгата си "Морската градина" - роман за смелостта на българите и силата на корените, носещ аромат на розова вода, на море, на гювеч. 

Книгата събира спомените на баба ѝ София и баща ѝ Алберто, оцелели по времето на Холокоста, и разказва как по времето на Втората световна война семейството сефарадски евреи поема по трудния път от България към Мексико. Години по-късно, вече в Мексико, той разказва на дъщеря си за преживяното и от семейните спомени се ражда роман, носещ името "Морската градина". Заглавието е специално, защото именно това е паркът, откъдето Алберто пази в паметта си най-щастливите си мигове отпреди войната, когато с дървена пръчка в ръка си представял, че е диригент на симфоничния оркестър и, застанал край беседката на музикантите в неделя, дирижирал.

В трите дни, в които се срещна с почитателите си в София, Шумен и Варна, мексиканската писателка Софи Бехарано де Голдберг отдели време да разкаже малко повече за себе си и семейството си специално за читателите на "Мениджър нюз". 

- Романът "Морската градина" разказва за трудния път, по който поема семейството ви от България към Мекскико. Успяхте ли да съберете на едно място всички спомени на баща ви и вашите роднини или скоро да очакваме още една книга?

- За щастие баща ми има невероятно добра памет и всичко, което е написано в книгата, ми го разказа той. Баба ми също ми е разказвала доста неща за България. Това за мен беше като подарък - да знам откъде идвам, и какво се е случило, защо съм се родила в Мексико. Цялото това пътуване ми донесе повече информация, както и поглед навътре в мен, защото не е същото само да слушам разказите им, когато съм била малка, а днес, когато съм вече голяма жена да изживея това пътуване. Не знам дали ще има друга книга или статия по тази тема, но със сигурност ще разкажа за опита и преживяното тук, в България, като дъщеря на оцелели по времето на Холокоста.  

Софи Бехарано де Голдберг и баща й Алберто. Снимка: Личен архив  

- За първи път ли идвате в България? 

- Не. За първи път дойдох тук преди 16 години заедно с баща ми. Това не мога да нарека точно пътуване, то е по-скоро житейско преживяване - да мина по улиците, където е живял баща ми и да преживея в мислите си случките, които той е преживял. Това беше един вид катарзис за мен и сестрите ми да разберем неговия начин на мислене и защо той винаги ни е защитавал толкова много - а то е било, защото неговият баща не е бил при него, за да го защитава, когато е бил малък. 

- Кое беше мястото, което ви разтърси най-много емоционално, когато пристигнахте тук преди 16 години?  

- Когато дойдохме в София заедно с баща ми, майка ми и сестрите ми, първото нещо, което направих, беше да вляза в магазин, където продаваха розова вода и парфюми от роза. Тогава плаках много, защото това беше уханието на баба ми София, което породи и спомените ми за нея. Баба почина, когато бях бременна с втората си дъщеря. Въпреки депресията, която беше преживяла след войната, беше невероятно преживяване да бъда до нея. Аз бях нейната гордост и навсякъде ме представяше като нейната внучка, която носи името й и това на столицата на България. В книгата ми присъстват спомените на семейството ми, спомените на баба и на татко така, както са ми ги разказали. А понякога спомените са спомен за спомена... 

Софи Бехарано де Голдберг и баща й Алберто. Снимка: Личен архив

- А кой е най-яркият спомен на баща ви от България преди да поеме по пътя към Мексико? 

- Когато неговия баща (моят дядо) се прибира вкъщи с разрешителното да напуснат България. По това време част от семейството вече е било в Мексико и тяхното най-голямо желание е било да се съберат всичко заедно. Баща ми пристига в Мексико на 11-годишна възраст. Историята в книгата започва, когато той е бил на 5-6 години и приключва, когато той е бил на 11 години.  

- Има ли български думи, които сте научили от баба ви и баща ви? 

- Да, разбира се. Знам думи и изрази, най-вече свързани с храната, както и с историите, които са в романа. Например, главата, която разказва за Черния и Белия Бетко, защото са наричали баща ми Черния Бетко, понеже е имал по-тъмна кожа. Най-важната дума, която знам, е "благодаря". Знам и още една дума - "чанта", защото баба всеки път преди да излезе питаше къде е чантата ѝ. В романа ми има около 40 български думи, сред тях са "мартеница", "шкембе чорба", и обидната дума "чифутка", с която са наричали баба и са хвърляли камъни по нея. Някои от думите обаче не знам дали са на български или на ладино, които съм чувала вкъщи. Ако остана тук един месец, като нищо ще започна да говоря на български. 

- Те пред вас говореха ли си на български? 

- Да, баба и дядо си говореха на български, когато не искаха да разберем какво си говорят. (смее се) 

Софи Бехарано де Голдберг в София преди представянето на романа "Морската градина". Снимка: Анелия Тодорова

- А кое българско ястие сте се научила да приготвяте за вашите деца? 

- "Гювеч". Гювечът е тук, в сърцето ми. На всеки Шабат баба приготвяше гювеч. Тази традиция се е запазила в Мексико. Проблемът е, че в Мексико има бамя само две или три седмици в годината, и затова, когато има бамя, приготвям колкото мога повече гювеч, за да използвам бамята.

- Голямо ли е семейството ви в Мексико и смятате ли да ги доведете, за да им покажете тяхната втора родина? 

- Семейството ми не е много голямо, но е доста шумно - баща ми, неговият по-малък брат Саломон, който вече не е сред живите, и сестра му Рейна, която се е родила в Мексико. Имам две сестри, както и три деца. Днес говорих с децата ми, разказах им доста развълнувана какво преживявам тук и, че за мен е важно и те да дойдат и да им покажа България. Всъщност, те бяха до мен при представянето на книгата в Мадрид през октомври, в присъствието на Симеон Сакскобугготски, така че смятам следващото пътуване трябва да бъде с тях. 

Семейството на Софи Бехарано де Голдберг. Снимка: Личен архив

- Симеон Сакскобугготски е преживял подобна ситуация. Какво си споделихте един на друг? 

- Симеон Сакскобугготски и баща ми са на една и съща възраст, и имат нещо общо в съдбата си - като деца са изживели едни и същи неща. Симеон е загубил своя баща, когато е бил на 6 години. Баща ми на тази възраст също губи своя баща, защото са го изпратили в трудов лагер. И двамата на тази крехка възраст са останали мъжете вкъщи. Беше невероятно преживяване да се срещнем и да си поговорим. Казах му, че той е син на спасителите, а аз съм дъщеря на спасените, и че аз съм живото доказателство, че всичко си е струвало. 

Софи Бехарано де Голдберг със съпруга си и Симеон Сакскобугготски. Снимка: Личен архив 

- А защо заглавието на романа ви е "Морската градина"? Какво е важното в тази градина за него, за вас, за семейството ви? 

- Първите думи, които научих на български, бяха "Морската градина", защото баща ми често говореше за това място. За него това е място от детството му, което той свързва с щастието. 

Автор: Анелия Тодорова 

Превод: Рада Ганкова