Средната продължителност на живота у нас отново започва да се покачва

Средната продължителност на живота отново започва да се покачва и след отшумяването на влиянието на пандемията от COVID-19 достига 73.5 години, но все още е по-ниска от тази в Европейския съюз (81.5 години). Това показват данни от Годишния доклад за състоянието на здравето на гражданите за 2023 г., който Министерският съвет одобри на днешното си заседание.

Данните от доклада показват, че през 2023 г. е налице минимално увеличение на раждаемостта, като броят на живородените деца (57 478) е с 1% (561) повече в сравнение с предходната година. Коефициентът на общата раждаемост (8.9%о) също е по-висок в сравнение с 2022 и 2021 г. (8.8%о и 8.5%о), като надвишава и средните стойности за ЕС (8.2%о).

Въпреки че през 2023 г. се наблюдава сериозно намаление на коефициента на общата смъртност спрямо предходните години (15.7 на 1 000 души, при 18.4%о за 2022 г. и 21.7%о за 2021 г.), България продължава да е с най-висока смъртност в ЕС. Основна причина за намаляване на високата смъртност е затихването на пандемията от COVID-19.

Основната причина за смърт в България са болестите на органите на кръвообращението (61.1%), следвани от онкологичните заболявания (16.5%), болестите на дихателната система (4.9%). През 2023 г. коронавирусът вече заема девета позиция като причина за смърт (1.0%).

Нивото на детската смъртност (4.9%о) запазва нивото си от 2022 г. (4.8%о) и остава по-високо, отколкото в ЕС (3.2%о). Продължава тенденцията за намаление на показателите перинатална, неонатална и постнеонатална детска смъртност. Майчината смъртност за 2023 г. също намалява.

През 2023 г. заболеваемостта от злокачествени новообразувания запазва нивото си от предходните години, като продължава да е значително по-ниска от 2019 г. Най-висока е заболеваемостта от рак на млечната жлеза при жените, рак на мъжките полови органи и рак на храносмилателните органи.

В България през последните години се наблюдава трайна тенденция за намаляване на заболяемостта от активна туберкулоза - от 39,1 на 100 000 през 2006 г. до 13,5 на 100 000 през 2023 г.

Най-честите причини за хоспитализация са болестите на органите на кръвообращението (10.0%), болестите на храносмилателната система (7.7%), травми, отравяния и някои други последици от въздействието на външни причини (6.8%), които обуславят общо 57,9% от хоспитализациите.

В доклада са представени и дейностите по опазване на общественото здраве, държавният здравен контрол, изпълнението на имунизационния календар на страната, програмите, проектите и плановете в областта на общественото здраве. Разгледани са рисковите фактори, свързани с начина на живот като тютюнопушене, употреба на алкохол, нездравословно хранене и намалена двигателна активност, чието високо ниво е пряко обвързано с високото ниво на заболеваемостта и смъртността от хронични незаразни болести.

Общите констатации за състоянието на общественото здраве и здравето на гражданите не е на необходимото ниво, в сравнение с данните за други държави. Въпреки извършения голям обем дейности и постигнатите положителни резултати, все още не може да се даде висока оценка на здравето на нацията. Сериозно предизвикателство остават хроничните незаразни болести, които са основна причина за смърт и намалена работоспособност.