Тася Тасова: Бизнесът печели от вероучението

Има ли полза за бизнес екосистемата от вероучението? Тася Тасова, която е експерт в сферата на инвестиционните проекти и развитието на международни бизнес инициативи, дава своите отговори на този и още въпроси, свързани с темата:

-Каква е ползата на бизнес екосистемата като цяло от вероучението?

Парите са енергия. Те са израз на отношенията между страните и колкото по-дълготрайни са отношенията, толкова повече полета за допълнителни ползи между партньорите се откриват. Някой би си казал: „Само днес ще съм некоректен, защото тази сделка ми е страхотна възможност.“ Да, ала не.  Цената за намиране на нов сериозен и надежден партньор е неизмеримо по-висока от това да спечелим еднократна или краткотрайна спорадична печалба. Голямата печалба се получава там, където има установена система на поведение; там, където отношенията между партньорите са поставени на основата на споделени ценности като „Не лъжи“, „Не кради“, „Не завиждай“, „Не убивай“/“Не се самоубивай“. Ние функционираме като уважавани и успешни професионалисти само на основата на Десетте Божии заповеди, всичко друго извън тази рамка на поведение води до досег с други, не толкова приятни, за съжаление, институции. 

Ползата от вероучението е директна и се изразява в умножаване на печалбите поради фактора доверие. Всеки би избрал да взаимодейства с точно такъв партньор, който има вяра и страх от Бога. Такъв човек има спирачки в поведението си, има и повишена чувствителност към проблема на другия. Не мисля, че вероучение трябва да се изучава само в училище. Нашата бизнес класа, защото тя е съставена от интелигентни и можещи хора, възприемчиви и отворени за предизвикателства, следва да изучава православния катехизис, така както изучава всички други предмети на бизнес администрацията, управлението на проекти и целенасочената комуникация с клиенти. Какъв е смисълът да изчислиш вътрешната норма на възвръщаемост (IRR) на проекта си, когато на теб никой не ти вярва?

Когато сме на преговори с потенциални партньори, ние не продаваме продукта или проекта си, ние продаваме себе си. Продаваме собствената си енергия, която излъчваме и това е разменната ни монета, която сме поставили на масата. Бизнесът означава напредък, то тогава и ние самите трябва да напредваме, т.е. да инвестираме време в себе си като ръководители и собственици на бизнеси. В нашите ширини от последните 1345 години насам сме православни българи, без да броим преди това разпространението на християнството по Балканския полуостров още от I-ви век след Христа, който лежи на кръстопътя между Изтока и Запада. Само споделям, че в София през 343 година се провежда Сердикийски събор, преди изобщо да има българска държава, и няма как да има такъв събор, ако не е имало установена християнска община. 
 
Ние сме оцелели именно защото сме православни. Така наречената “борба за църковна независимост“, което е политкултурен евфимизъм на каторга, изтезания, жестока смърт в страховитите затвори на Диарбекир и Акра (Палестина) само заради едно единствено схващане, а, именно, че без православие няма бизнес на български език (вместо това асимилация гръцка или турска), няма да може да има никога и България. Такава жертва, мъченичество, са приели много будни бизнесмени и чорбаджии, за да има днес свободен бизнес и да си говорим за екоситема. 
 
Именно българският бизнес е в основата на Възраждането, изграждането и възстановяването на църкви, присламчени от гръцката църковна власт или унищожени от османците. Българското училище е спонсорирано от същия този бизнес.  Централното крило на Софийския университет е построено с дарението от 6 милиона златни лева на предприемачите Евлоги и Христо Георгиеви. 

Евлоги и Христо Георгиеви са отгледани във вярващо семейство и въведени в бизнеса от вуйчовците си, които са видните търговци Пулиеви, също дълбоко вярващи. Братята учат при известния възрожденски учител Райчо Попович. Той ги възпитава в християнската нравственост. Това предопределя успеха им в бизнеса, предопределя и разбирането им за важната им роля и мисия в обществото, защото нищо добро не можем да вършим без Христос.   

Ползата от православието е игра в перспектива, дългосрочна инвестиция. В конкретния случай, който се оказва да има широк резонанс, ползата от вероучението на даскал Попович и семейната среда на Евлоги и Христо Георгиеви е положителният външен ефект (positive externality), който продължава да дава плод над сто години след построяването на Софийския университет. Ползите за българската бизнес екосистема (та дори и световната) са ясни: благодарение на тези двама православни бизнес предприемачи имаме отлично подготвени кадри днес, които са част от проспериращи компании в България и по света. 

-Засегнахте два въпроса за образованието и за кадрите. Бихме желали първо да попитаме за служителите в една фирма. Какъв е профилът на „добрия“ служител? И връзката с образованието... 

Профилът на добрия служител е знаещ, кадърен и способен. Но това просто не стига. Трябва да е работлив и издръжлив, да показва същите добри резултати що-годе константно във времето. Но и това не е достатъчно. Защото ако липсват качества като уважение към висшестоящия, уважение към нисшестоящия, честност, преданост, вярност в общата кауза, отговорност и добронамереност, едва ли би имало значение колко много знае и колко е способен служителят. 

Нека дам един пример. Нерядко чуваме: „Няма хора! Няма кой да работи! Няма добре подготвени кадри“. Също така ми се случва и да чувам от партньори, например в строителството, че предпочитат да наемат работници от Родопите, защото не са доволни от другите. „Защо от Родопите?“-, питам аз, а отговорът е: „Там хората са честни и работливи.“  

По повод на добре подготвените кадри или по-скоро тяхната липса, която обаче е гарнирана с висока доза самочувствие, а понякога и открита наглост и липса на реална самопреценка, искам да кажа, че това е резултат от проваленото поколение на нашите родители. Замислете се, чалга поколението от 90-тте години и след това поредицата от „джен“-та, не е виновно само по себе си. Виновни са техните родители, поколението след 50-тте и 60-тте години, онези, които живяха по принуда в безбожие. Те изгубиха посоката на възпитанието и съзидателността, защото Бог беше заменен с петолъчка. Вие ще опонирате: „Но те бяха успешни, създадоха много по времето на комунистическия режим!“. Така е безспорно, но това е плодът обаче от остатъците от възпитанието на техните родители, поколението на нашите дядовци и баби! Ще Ви го кажа по друг начин: това е резултат от държавната политика преди 1944 година, защото, както говорехме по-рано, се разбрахме, че си говорим за дългосрочни инвестиции, които се проявяват напред във времето. По времето на Цар Борис III, разбирайте преди настъпването на атеистичния и унизителен за църквата ни режим в България, нашите баби и дядовци, родителите на нашите родители, които дадоха всичко от себе си през комунизма, са учили в училище вероучение преди 1944 г. Преди започването на учебните часове са се молили Бог да изпрати благодатта на Светия Дух, за да са ученолюбиви, послушни и отдадени на учението „за утеха на родителите и за полза на Църквата и Отечеството ни“ (Молитва преди начало на учение). 

На какво научи поколението, родено през комунизма, своите деца, нашите съвременници, нас самите? На лъжа, кражба, неуважение, арогантност, безстрашие, братоубийство и илюзия за безсмъртие. От управлението на фирмата (микро ниво), до управление на държавата (макро ниво) моделът се репликира. Това трябва да спре чрез добрата воля, молитвата, а не медитацията, и страх от Онзи отгоре.

-Тогава говорим за ценности на фирмата, корпоративната култура...

Винаги ще стигаме до въпроса за ценностната система, защото корпоративната култура е лакмус на сбора от личните ценности. Ценностна система, която е задължително да се преподава в училище и да се затвърждава у дома, а родителите, които в същото време са и бизнесмени, и служители, да не седят безучастни, защото нали всичко в края на сметка - и труда, и парите- е за децата, тогава нека и те да се катехизират. Да посещават курсове по вероучение за възрастни, вместо да пръскат пари за скъпи мотивационни курсове, понякога граничещи със сектантството и какви ли не „практики“, доверявайки се на „гурута“, за да няма повече „Петрохан“. 

Училището и семейството е крайно време да видят, че са в една лодка заедно с бизнеса и църквата, нашата православна църква, и че всички имат един общ интерес. Общият интерес е здрав и проспериращ човек, успял в професията си и успял в живота – самостоятелен блестящ професионалист. Това разбиране за неминуема взаимосвързаност е единствената формула за успех на съвкупността от различните фирми, производители, строители, търговци, сектора услуги и въобще всички участници в българския бизнес хабитат. Ако искаме да оцелеем в бурното море на съвремието ни, трябва да плуваме в една и съща посока заедно, а не всеки по отделно и хаотично. 

Когато говорим за служители, трябва да говорим и за работодатели. Работодателят, когато назначава човека на работа, той става отговорен не само за служителя, но и за неговото семейство. Имам приятел, който казва: „Аз им ставам „баща“ и не мога да постъпвам, както си искам, защото съм отговорен не за един, а за четири човека“. Друг близък от онова, по-старото поколение, споделя: „Никога не съм наказвал и никога не съм наказван.“ За пръв път в живота ми се случи преди около месец да стана свидетел на разговор между открито вярващ мениджър и неговия служител. Мениджърът нарочно ме запознава със своя служител, та ако, забележете, намерим обща тема за работа, неговият служител да изкара допълнителен бонус от познанството ни. Бях изключително впечатлена от този подход.   

-Успехът определя ли  качеството на живот поради по-високо ниво на инвестиция в образованието?

Успехът на човека минава точно през образованието и вътрешното ниво на осъзнатост, че не живее сам на тази планета и има поне някакъв екзистент минимум от поведенчески правила, „за да ти бъде добре“ и „за да живееш дълго на земята“. 

Интересно е да се запознаем с една много силна и светла личност от Битолско, Македония, българин, Вангел, който заслужено става Неврокопски митрополит Борис. Той е обявен за „враг N1 на народната власт“, убит след 9-ти септември.  Той издава “Кризата в нашето училище“ (1928), където твърди, че българското училище обучава, но не възпитава. Приканвам Ви да го зачетете поне, има го публикувано в онлайн формат и да проучите дейността на този човек.

Накрая бих желала да разгледаме връзката между оценките в училище, качеството на живот и активния живот по християнски. Първо, всеки православен е призван към спасение, второ, да си християнин не означава да не защитаваш собствената си гледна точка и да не поставяш здравословни граници. Аз лично не мисля, че предмет вероучение ще подтикне учениците да вярват в Господ. Категорично не го вярвам, защото това е много личен въпрос на всеки един индивид. Разбира се, ако един ден ситуацията се измени, браво, ползите са по-големи.  За сметка на това съм убедена, че ученици, които просто са се запознали с православието в своите тинейджърски години, имат огромния шанс да са много по-успешни, дълголетни и много по-добре платени в края на сметка от онези, които не споделят християнски ценности. Например по темата за депресията, голям бич на нашето време, който ще става все по-пандемичен в глобален аспект. Липсата на вяра и добропоставена цел в живота са предпоставка за паник атаки, депресии и зависимости. Отразява се на работоспособността и на кариерата.

Мога, обаче, да се съглася със социологическите изследвания. Институтът Pew през 2019 години излиза с глобално изследване, чиито резултати обобщават твърденията на вярващите хора, че са са по-щастливи, по-дълголетни, по-често гласуващи и ангажирани с общността, по-здрави (по-рядка употреба на цигари и алкохол), а това всичко е плюс за бизнеса, който търси да внедри психически здрави и устойчиви индивиди с цел в живота.

Статистиката показва положителна корелация между религиозното (само)възпитание и успеха в живота. Също така се забелязват и видимо по-високи резултати на изпитите и крайните оценки както в средното образование, така и във висшето. Научните статии в тази посока изобилстват, но се впечатлих от една от публикация в Националния център за биотехнологична информация. Там се прави връзка между „социален капитал“ и „религия“. Друг автор, Хоровиц, който изследва performance-a на тийнейджърите в книгата „Господ, оценките и завършването“ отново потвърждава по-високи над средното ниво на GPA за младежи, които „смятат религията за много важна, поне веднъж в седмицата са на църква, молят се веднъж на ден и категорично вярват в Бога”, което влияе и на последващата реализация в кариерата и бизнеса.

-Знаете ли примери за световни бизнесмени, които са открито вярващи?

Милиардерите Страйв Масийва, Филип Аншутц, Опра Уинфри, Дейвид Грийн, който споделя, че е само „управител“на фирмата, а истинският собственик е Господ;  Трует Кати, който казва: "Не виждам конфликт между библейските принципи и бизнес практиката“,  Уорън Бъфет, а също Тилер Пери, Пат Робертсън, Доли Партън, Бонo, който отрича кармата, защото само чрез благодатта има спасение. 

Източници: 
Pew Research Centre (2019): https://www.pewresearch.org/religion/2019/01/31/religions-relationship-to-happiness-civic-engagement-and-health-around-the-world/
Alipio Antonio B. Añano, Jr. (2025): „Spiritual Practices and Academic Performance of University Students in Samar Island“,https://twistjournal.net/twist: 
Charles E. Stokes. ‘The Role of Parental Religiosity in High School Completion’. National Centre for Biotechnology Information: https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC2854401/
https://www.samford.edu/news/2008/No-Conflict-Between-Biblical-Principles-Good-Business-Practice-For-Chick-fil-A-Founder-Cathy