УНИЦЕФ: България е сред страните с най-високи нива на затлъстяване сред децата в Европа

Тази година затлъстяването вече надмина поднорменото тегло като водещ проблем с храненето. То засяга 1 от 10 деца и подрастващи – или 188 милиона момичета и момчета в училищна възраст. Това излага децата на риск от животозастрашаващи заболявания, се посочва в нов доклад на УНИЦЕФ, публикуван днес.

Анализът на данни от над 190 страни, озаглавен Печалба за сметка на децата: Как хранителната среда ги излага на риск,  установява, че от 2000 г. насам разпространението на поднормено тегло сред децата на възраст 5-19 години е намаляло от близо 13% на 9,2%, докато нивата на затлъстяване са нараснали от 3% на 9,4%. Затлъстяването вече надвишава поднорменото тегло във всички региони на света, с изключение на Субсахарска Африка и Южна Азия.

По данни от глобалния Доклад 19 на УНИЦЕФ Иноченти 29,2% от българските деца на възраст между 5 и 19 години са с наднормено тегло през 2022 г., в сравнение с 27,6% през 2018 г. – ръст, който потвърждава негативната тенденция. България се нарежда сред страните с най-високи нива на детско затлъстяване в Европа. 

Един от основните изводи на Доклад 19 е, че нарастващото разпространение на наднормено тегло и затлъстяване сред децата трябва да се разглежда в по-широкия контекст на променящата се хранителна среда, в която те растат. Хранителните навици на семействата се променят, а тези промени оказват пряко въздействие  върху здравето на децата. По-специално, наблюдава се устойчива глобална тенденция към повишена консумация на храни с високо съдържание на захари, сол и нездравословни мазнини, съчетана с нисък прием на жизненоважни витамини и минерали.

Анализът в Доклад 19 също така подчертава връзката между социално-икономическите фактори и здравето на децата. Други допринасящи фактори за нарастващите рискове са  широкото използване на дигитални технологии,водещо до намалена физическа активност сред децата, както и агресивнатата реклама и маркетинг на ултрапреработени, нездравословни храни.

„Когато говорим за недохранване, вече не става въпрос само за деца, които не получават достатъчно храна и страдат от поднормено тегло. Затлъстяването се превръща във все по-сериозен проблем, който застрашава здравето и развитието на децата. Ултрапреработените храни все по-често заменят плодовете, зеленчуците и протеините – в момент, когато храненето играе ключова роля за растежа, когнитивното развитие и психичното здраве на децата. Всяко дете трябва да има достъп до здравословна и питателна храна, която подпомага неговия растеж и развитие. Спешно се нуждаем от политики, които подкрепят всички родители и възрастни, полагащи грижи за децата, така че да им осигурят питателна и здравословна храна“, заяви изпълнителният директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел.

Въпреки че недостатъчното хранене остава сериозен проблем сред децата под 5-годишна възраст в повечето страни с ниски и средни доходи, разпространението на наднормено тегло и затлъстяване нараства сред децата и юношите в училищна възраст. Според последните налични данни 1 на всеки 5 деца и юноши на възраст между 5 и19 години в световен мащаб – или 391 милиона – живее с наднормено тегло, като голяма част от тях вече са класифицирани като живеещи със затлъстяване. 

Докладът предупреждава, че ултрапреработените и бързи храни – с високо съдържание на захар, рафинирано нишесте, сол, нездравословни мазнини и добавки – формират хранителния режим  на децата не чрез личен избор, а  под влиянието на нездравословна хранителна среда. Тези продукти доминират в магазините и училищата, докато дигиталният маркетинг предоставя на хранително-вкусовата индустрия мощен достъп до младата аудитория.

Докладът посочва и добри практики – например в Мексико, където правителството забрани продажбата на ултрапреработени храни в държавните училища, за да подобри хранителната среда за милиони деца.

За да променят хранителната среда и да гарантират, че децата имат достъп до питателна храна, УНИЦЕФ призовава правителствата, гражданското общество и партньорите да предприемат следните спешни действия: 

• Въвеждане на всеобхватни и задължителни политики за подобряване на хранителната среда за децата, включително ясно и коректно етикетиране на храните, ограничения върху маркетинга на нездравословни храни, както и данъци и субсидии, насърчаващи здравословното хранене.
• Прилагане на социални инициативи и програми за промяна на поведението, които дават възможност на семействата и общностите да изискват и създават по-здравословна хранителна среда за децата. 
• Забрана на предоставянето или продажбата на ултрапреработени и нездравословни храни в училищата, както и забрана на маркетинга и спонсорството на хранителни продукти в училищата.
• Създаване на ефективни механизми за защита на процесите на обществената политика от влияние и намеса от страна на ултрапреработената хранително-вкусова промишленост.
• Укрепване на програмите за социална закрила с цел справяне с доходната бедност и подобряване на финансовия достъп до здравословни храни за уязвимите семейства.