Всеки четвърти българин пропуска годишните профилактични прегледи

Всеки четвърти българин не провежда здравна профилактика всяка година. Това сочат данни от социологическо проучване на тема „За нагласите на българите към годишните профилактични прегледи“, проведено от социологическа агенция „Тренд“. Резултатите от проучването бяха представени по време на пресконференция, посветена на важността на редовната профилактика за предотвратяването и ранното откриване на редица заболявания. Организатор на събитието е Фондация Hub For Health – организация с нестопанска цел, чиято мисия е осигуряването на равен достъп до съвременни грижи за пациентите и насърчаването на превантивното здравеопазване. 

Резултатите от проучването показват още, че 66% от българите провеждат годишната си здравна профилактика при личния лекар, 9% – в здравно заведение чрез допълнително здравно осигуряване по линия на работодателя, а други 4% предпочитат избрано от тях здравно заведение, като заплащат за това със собствени средства.

31% от респондентите дори не знаят какво включва здравната профилактика.

„По данни на НЗОК здравно-осигурените лица, които са преминали през годишна здравна профилакитка през 2022 г., наброяват едва 2 344 883 души. Това се равнява на по-малко от половината население в страната. Нашата мисия е да обърнем тази статистика“, заяви Иван Евтстатиев от Фондация Hub For Health.

В рамките на пресконференцията Аркади Шарков, специалист по икономика на здравеопазването, съветник на здравния министър представи кратък здравно-икономически анализ на тема „Икономически аспекти на навременната профилактика“, според който се задава нова, невидима пандемия от хронични, незаразни заболявания. По данни на Европейско здравно интервю от 2019 г. 29.7% от българите споделят, че имат високо кръвно налягане, 6.9% - диабет, 4.7% - бъбречни проблеми.

„Разходите за извънболнична медицинска помощ в България все още не са достигнали оптималните за ЕС нива. В България разходите за болнична помощ са 37.40% от общите здравни разходи, а тези за извънболнична помощ едва 12.27%. За сравнение в Германия разходите за болнична помощ са 24.44%, а извънболнична помощ - 20.54%. Разпределението на средства в извънболничната медицинска помощ следва да се съсредоточи върху броя извършени дейности и прегледи, както и проследени пациенти. За всеки инвестиран лев в българското здравеопазване, възвръщаемостта е над 6 лв. в преки и косвени икономически и социални ползи“, каза още Шарков. 

„Извънболничната помощ и профилактиката са във фокуса на бюджета за здраве през 2023 г. Финансовата рамка залага над 7,2 млрд. лв., което е с над 900 млн. лв. повече от предходната 2022 г., а средствата за извънболничната помощ са увеличени с 24%. Министерството на здравеопазването е заложило различни политики за развитието на профилактиката“, коментира доц. д-р Михаил Околийски, заместник-министър на здравеопазването.

Околийски добави, че се обсъжда реализирането на мащабна информационна кампания, която да мотивира гражданите над 18 г., както и родителите на малки деца да провеждат годишни профилактични прегледи. „Подготвяме Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване за иницииране на дейностите по програмата за управление – регулиране на профилактика и превенция с цел намаляване на смъртността от социално значими заболявания и повишаване на продължителността на живота в България, контрол върху разходите на НЗОК, поставяне на ясни правила относно доплащане от пациентите. Работим по реализирането на профилактичен календар, който да въведе ясни срокове и периодичност на прегледи и изследвания на рисковите групи пациенти“, добави зам.-министърът на здравеопазването.

Според председателя на Български лекарски съюз д-р Иван Маджаров, големият ръст на пари за болнична помощ се нуждае от анализ – каква част от тях отиват за съвременно лечение и каква част от тях са платени за дейности, които могат да се лекуват в извънболничната помощ

„Оказва се, че раздутият бюджет на болничната помощ в малката си част е отишъл за заплащане на истинска и съвременна високотехнологична помощ. Увеличаването на пари за извънболнична помощ трябва да бъде последвано от насочване към определени цели – изискване за проследяване, за точно определен брой профилактични прегледи, а не механично“, сподели Маджаров. 

„Ние като асоциация осъзнаваме нуждата профилактиката и превенцията в България да се подсилят. Освен общата профилактика трябва да се обърне внимание и на необходимостта от скрининговите програми, при които активно се търсят определени заболявания. За съжаление целенасоченият скрининг у нас е на много ниско ниво. Факт е, че ако инвестираме повече в профилактика, превенция и скрининг в краткосрочен план ще е необходимо да се увеличи бюджетът за здравеопазване, защото ще се откриват много нови пациенти. В дългосрочен план обаче това ще има много по-голяма полза и ще стигнем до най-важната цел, а именно – да сме по-здрави“, каза Деян Денев – изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM).

По време на събитието беше анонсирана и кампания, инициирана от Фондация „Хъб Фор Хелт“ в партньорство с Rakuten Viber, под надслов „Здравето си ти“, както и безплатната версия на дигитално решение, насочено към общопрактикуващите лекари и техните пациенти – DocUp. Решението е базирано на Viber и е свободно достъпно за всеки, желаещ да се възползва от него. В рамките на DocUp се създава индивидуален профил на всеки лекар, където е поместена най-важната информация за неговата практика, свързана с адрес, телефон, график, както и отговори на често задавани въпроси. В тази категория човек може да види какви прегледи и изследвания му се полагат спрямо пол, възраст и други показатели на ежегодна база. Има и вграден информационен канал, в който регулярно се публикуват полезна информация и здравни съвети от общ характер с фокус върху важността на профилактиката и грижата за здравето.

„94% от смартфоните в България имат инсталиран Viber. Опитът ни покрай пандемията от Covid-19, както и световните тенденции в развитието на инфо ботовете показат, че Viber има потенциала да бъде много повече от комуникационна платформа и да бъде в услуга на различни социално-значими каузи“, сподели Николай Гевечанов, ръководител бизнес развитие, ЦИЕ в Rakuten Viber.

58% от участниците в социологическото проучване споделят, че според тях дигиталните решения биха могли да спомогнат за по-качествена комуникация със здравните специалисти, а 64% вярват, че тази комуникация може да стане и по-бърза. Данните сочат още, че 39% от хората търсят личния си лекар по телефона за записване на час за преглед. Ето защо DocUp предлага на лекарите възможност за вграждане на график и записване на час директно през Viber.

„Надяваме се чрез DocUp да успеем да скъсим дистанцията между лекарите и техните пациенти, като от една страна облекчим административната тежест за лекарите, а от друга страна предоставим възможност на техните пациенти да получат информация бързо и лесно и дори да си запишат час за преглед в рамките на няколко секунди“, каза Иван Евстатиев.

„Огромен процент от българите не знаят какво включват профилактични прегледи. Практиката ми показва, че когато успея да убедя пациентите си да направят профилактичен преглед, те са учудени колко голям е пакетът от изследвания, които им се полагат. Но увеличението на процента на профилактичните прегледи не зависи само от лекарите. Пациентите трябва активно да се включат и сами да търсят своя личен лекар“, посочи зам.-председателат на УС на БЛС д-р Николай Брънзалов.