Защо първият училищен звънец бие точно на 15 септември?

Днес (15 септември) започва новата учебна година, в която 57 000 първокласници за първи път ще прекрачат училищния праг. Общият брой на учениците у нас е около 716 000, а учителите са над 95 000. 

Защо обаче началото на учебната година е установено точно на 15 септември? Датата е избрана преди малко повече от един век, а причините за това решение могат да се търсят още през Възраждането.  

Тогава началото и краят на учебната година не са били фиксирани за всички ученици. Във всяко населено място образованието се организирало чрез директна уговорка между учителите, родителите и местните настоятелства, които плащали за него. 

В някои региони, например занятията на учениците били концентрирани основно през зимата, когато не се извършвала земеделска дейност, а в други те били целогодишни, но само в определени дни.  

Най-често учебната година продължавала от Димитровден в края на октомври до Гергьовден в началото на май. По онова време децата участвали активно в земеделската работа и особено при прибирането на реколтата през есента.

Европейски практики  

В средата на 19-и век в България започват да се прилагат все повече европейски практики в организирането на учебния процес. Те са пренесени у нас от учители, завършили образованието си в Западна Европа, където учебната година започвала още в началото на септември и продължавала до началото на лятото.
 
След Освобождението през 1878 започва учредяването на модерна държавна образователна система с временни закони и организация на училищата, въвеждане на мрежа от начални училища и държавни стандарти. В този ранен етап важна роля играят чуждестранните експерти, поканени да подпомогнат организацията, сред които е чешкият историк и държавник Константин Иречек.

Проф. Марин Дринов, който ръководи отдела за народното просвещение и духовните дела в новосъздаденото Княжество България, през 1879 година обявява, че в цялата страна учебните занятия ще започват на 1 септември, каквато е практиката в повечето европейски държави.

За много ученици обаче това се оказва невъзможно, поради заетостта им в земеделските дейности на техните семейства - гроздобер, бране на тютюн и др. 

Проблемът е сериозен тъй като в края на 19-и и началото на 20-и век делът на градското население в България е под 20%, което означава че приблизително всеки 4 от 5 деца живеят на село. Темата е обсъждана многократно, включително и преди Освобождението, но решение на казуса с огромния брой отсъстващи ученици през септември така и не е намерено.  

По тази причина в първите десетилетия на новата българска държава началото на учебната година остава без фиксирана дата, като на различните места започва в периода между 1 септември и началото на октомври, в зависимост от климатичните особености и натовареността на земеделската работа.

Как е избрана датата 15 септември? 

През 1919 година, след като България и нейните съюзници претърпяват поражение в Първата световна война, страната се намира в дълбока политическа, икономическа и социална криза. В този сложен исторически момент на власт идва правителството на Българския земеделски народен съюз (БЗНС), водено от харизматичния и реформаторски настроен лидер Александър Стамболийски. Партията, основана през 1899 година, представлява предимно интересите на селското население, което по това време съставлява по-голямата част от българското общество.

Политиката на Стамболийски в сферата на образованието е тясно свързана с неговата обща визия за укрепване на селското население и модернизация на България, като акцентът пада върху достъпа до образование за селяните и практическото обучение, което да отговаря на нуждите на аграрното общество. 

Земеделският лидер се стреми да направи образованието по-достъпно за децата от селата, които често са лишени от качествено обучение поради липса на училища, учители и финансови средства. Той насърчава изграждането на нови училища в селските райони и подобряването на съществуващата образователна инфраструктура. Тази инициатива цели да намали пропастта между градското и селското население по отношение на образователните възможности.

Министърът на народното просвещение в първия самостоятелен кабинет на БЗНС Стоян Омарчевски се заема със серия от реформи, като в тях се включва и фиксирането на датата 15 септември за начало на учебната година в цялата страна. 

Целта е да се даде възможност на децата от селските райони да участват в прибирането на реколтата, без това да пречи на редовното им посещение в училище. Тази мярка отразява основната философия на БЗНС за приоритет на селското население и съобразяване на държавните политики с неговите нужди. Решението е добре прието от селяните, тъй като улеснява баланса между семейните задължения и образованието на децата.

Омарчевски подкрепя изграждането на нови училища в селските райони и подобряването на условията в съществуващите. Той се стреми да осигури повече учители за селските училища, като често насърчава млади педагози да работят в по-отдалечени райони.

Наследството на реформите

Реформите на правителството на БЗНС се приемат добре от селяните, но предизвикват критики от страна на градската интелигенция и опозиционните партии. Те обвиняват правителството на БЗНС, че приоритетът му върху селските нужди пренебрегва интересите на градските ученици и академичните среди. Освен това идеите за промяна на образователната система се сблъскват с практически трудности, като недостиг на финанси за изграждане на нови училища и заплащането на учителите.

Въпреки тези предизвикателства, реформите на Стоян Омарчевски оставят трайно наследство в българската образователна система. Определянето на 15 септември за начало на учебната година става традиция, която се запазва в България и до днес. 

По негово настояване е приет закона за задължителното основно образование,  прокарва се правописната реформа, предложена от академик Александър Теодоров-Балан, а 1 ноември е обявен за Ден на народните будители. 

Днес, когато децата вече не са принудени да берат грозде и тютюн на полето, необходимостта от съобразяване на учебната година с аграрния календар не съществува. Традицията първият училищен звънец да бие на 15 септември обаче остава, а датата е един от символите на българското образование.

В същото време все по-често се чуват и мнения, които призовават за по-сериозна промяна на учебния календар. В България лятната ваканция на учениците е една от най-дългите в Европа, а държавите, в които учебната година започва толкова късно, са по-скоро изключения. 

В повечето европейски страни тя започва на 1 септември, а в Гърция учениците влизат в клас още през август. Има редица аргументи за нуждата от по-равномерно разпределение на образователната дейност през годината, така че тя да не е съсредоточена в рамките само на 9 месеца, но този въпрос по всяка вероятност ще бъде обект на дискусии в бъдеще. Засега 15 септември остава денят, в който училищният звънец бие за първи път след лятната ваканция -  така, както го прави вече 104 години.