Археолози се натъкнаха на ценна находка край Голямата базилика в Плиска

Изграден от камъни канал - дълбок над 4 м и дълъг около 100 м, е главният резултат от аварийно-спасителните проучвания край Голямата базилика в Плиска, чиято реставрация върви в момента, съобщават от пресцентъра на Националния исторически музей. Археологическите разкопки, които продължават вече втори месец, се извършват под ръководството на Павел Георгиев от Националния археологически институт с музей при БАН и археолози от Шуменския исторически музей, и са финансирани от Националния исторически музей.

В резултат на досегашната работа са разкрити неизвестни досега вкопани съоръжения, свързани с функционирането на Голямата базилика и предшестващия я мартириум на Енравота, който е бил унищожен по време на антихристиянския метеж през 865 г.

Чрез канала, който беше открит, е била източвана вода от проучения миналата година Свещен кладенец (аязмо). Той е построен непосредствено пред полагане на основите на първата ни катедрала в периода 867-868 г. С помощта на това хидросъоръжение наследеното от базиликата аязмо се превръща в каптаж за изворна вода, отвеждана извън манастира. В близост до неговата ограда се очаква да бъде разкрит наземен водоизточник от втората половина на IХ век.

Живоносната сила на водата, текла по изградения с камъни канал, е подчертана от строителите чрез неговото заустване непосредствено под западния край на символичния гроб на мъченик, оформен под куполното покритие на кладенеца, така че да бъде запазена широката каменна стълба, водеща поклонниците към отвора в купола на самото аязмо.

Откритието показва пълна приемственост между двете начални фази в изграждането та раннохристиянския български комплекс, заложен в навечерието на официалното приемане на християнството (856-864 г.) и неговото налагане и утвърждаване в официална религия на средновековна България през IХ и Х век.

Разкриването на хидросъоръжение предлага реални възможности за възстановяването и превръщането му в още един пункт за исторически и религиозен туризъм при Голямата базилика – майка на всички български храмове от зората на християнизацията на българите и средоточие на първия български манастир след покръстването.