Болната медицина на България

Защо най-често използваната пътека за лечение на здравноосигурените в България е тази до банкомата? Според Световната банка, българите са не само най-често боледуващите, но и най-недоволните пациенти в целия ЕС.

Българите със здравни застраховки получават най-лошите здравни услуги в Европа, макар че доплащат от джоба си половината от стойността на безплатното медицинско обслужване като здравноосигурени. Пропастта между показателите за ефикасността на здравните грижи в България и останалите страни от Европейския съюз (ЕС) продължава да се разширява. Вместо развитие на системата за извънболнична помощ, българското здравеопазване се специализира в скъпото масово хоспитализиране на пациентите в огромна за мащабите на страната болнична мрежа.

Последният доклад на Световната банка за медицината в България звучи съвсем познато, а някои от изводите му изглеждат преписани от предишни тъжни констатации за здравния статус на българите и неговото влошаване. Няма новина и в основното внушение на изследването - да си беден в България е крайно нездравословно, а да си беден и болен - направо фатално.

Българските здравни абсурди

Шефът на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев посочва, че е впечатлен от констатацията на експертите от Световната банка за българското здравеопазване като фактор за нарастване на бедността в страната. Според доклада, годишно 4% от българите се превръщат в бедняци заради непосилните цени на доплащанията за здравни услуги, лекарства и консумативи. „Всяка по-сериозна диагноза в България води до тежко задлъжняване и дори до продажба на жилището. Малцина са българите, които могат да си позволят да си избират лекуващ екип и да плащат по-скъпите лекарства, консумативи и манипулации."

Световната здравна организация (СЗО) настоява доплащането от джоба на пациентите да не надхвърля 15-20% от стойността на медицинските услуги, а в България този дял достига 47%. При това става дума само за официално регламентирани такси, а колко болните доплащат „под масата“ дори и експертите не се наемат да налучкат. Според д-р Хасърджиев, това положение е много изгодно за тези, които се облажват от медицинската корупция и нейните благини – търговете за оборудване, консумативи и поддръжка. Надписват се извършени и неизвършени лечебни дейности. Ето защо в България се толерира практиката пациентите да лежат дни наред дори заради малки и безкръвни операции, които в други страни отнемат 20 минути и няколко часа престой в доболничната помощ.

Фактът, че в България има болници, които си раздуват финансирането с отчитането, например, на ненужни и скъпоплатени кардиологични стентове и манипулации или с безумен брой „изпаднали в кома“ пациенти, отдавна се е превърнал в медицински фолклор“, казва д-р Хасърджиев. Един пример: в болницата в Лом с 257 легла през 2014 г. са отчетени 133 пациенти в кома.

От какво умират българите?

Ръководителят на Центъра за защита на правата на пациентите д-р Стойчо Кацаров е против сливането и затварянето на болници в България, което е една от препоръките на Световната банка. „Подобна реорганизация нарушава правата на пациентите. Това говори за непознаване на „националните особености“ на българското здравеопазване. Една от тези особености е фактът, че поради бедност много хора предпочитат да постъпят в болница, за да получат безплатно лекарства и да си направят изследвания, които не биха могли да си позволят в извънболничната помощ. И това е добре дошло за потъващите бюджети на болничните администрации, които са задължени от Здравната каса да поддържат ненужно голям брой специалисти и отделения. Така порочният кръг се затваря“, коментира д-р Кацаров.

"Според него, в доклада на Световната банка са допуснати и други разминавания с българската действителност. „Твърди се, например, че относителният дял на починалите от сърдечно-съдови заболявания и остра дихателна недостатъчност българи бил пет пъти по-висок от средния за ЕС и с две трети по-голям от съответния показател за съседните балкански страни. Но експертите на банката не са си направили труда да научат, че още от комунистическо време в България настъпващата при всеки фатален край остра сърдечна и белодробна недостатъчност е най-често използваното клише в смъртните актове по повод на най-разнообразни заболявания. Статистиката за заболеваемостта в страната е много изкривена от фалшиви данни, които трябва да оправдават разходите, заобикаляйки правилата на Здравната каса. Единствено подготвяната електронна система за здравна информация би могла да предотврати най-грубите опити за измами с хоспитализации и операции на несъществуващи пациенти“, допълва д-р Кацаров. По негово мнение, пътят към реформи на здравната система задължително преминава през нейната приватизация и последяващо премахване на монопола на Здравната каса.

Вместо да се пълнят болниците с пациенти, по-логично е да се реимбурсират скъпите лекарства и изследвания в извънболничната помощ. Огромен препъни-камък пред промяната е и фактът, че 2,1 млн. български граждани не си плащат здравните осигуровки. „Вероятно половината от тях са вече емигранти, но сред останалите 1 млн. души неосигурените рами представляват малцинство. Големият дефицит в парите за здраве може да бъде облекчен, ако висшите чиновници и другите държавни служители, съдиите, прокурорите, полицаите и военните си плащат здравните вноски, които сега им плаща солидарно целият народ“, твърди д-р Кацаров.

"Реформата ще се случи"

Като ръководители на пациентски организации, д-р Хасърджиев и д-р Кацаров поставят ударение върху безправието на болните хора в България пред системата, призвана да ги лекува. „Има поне пет институции, пред които недоволните пациенти могат да се оплачат – от Агенцията за медицински одит до етичните лекарски комисии без да броим съда и прокуратурата. Въпросът е, че подадените жалби срещу измами и погрешно лечение не стигат до никъде“, твърди д-р Хасърджиев. Колегата му д-р Кацаров допълва: „Прокуратурата отхвърля 95% от жалбите за корупция, лекарски грешки и брутално „лечение“. Имаме тежък случай от град Котел, където съдът шест пъти отхвърля определенията на прокуратурата, че за смъртта на едно погрешно лекувано дете нямало данни за престъпление. В съда често вещите лица, в изблик на някаква криворазбрана солидарност, провалят обвиненията срещу техни колеги. Независими експерти от Европа обаче не се допускат като свидетели“, добавя той.

И двамата лекари са категорични, че българските пациенти трябва много по-активно да си търсят правата срещу недобросъвестни болници, клиники и медицински лица. Те са убедени, че в българското здравеопазване реформата ще се случи, макар че ще бъде много трудна и ще срещне огромна съпротива от страна на статуквото. Ще доживее ли обаче нейния завършек многострадалният български пациент?

Източник: "Дойче Веле"