Здравната карта няма да закрива болници

Националната здравна карта няма да съкращава съществуващи здравни структури, а ще се опита да ги трансформира според конкретни нужди на пациента. Това заяви министърът на здравеопазването Петър Москов при официалното представяне на документа днес.

Национална здравна карта изчислява колко са лекарите и болничните легла по региони, специалности и ниво на компетентност, както и какво е реалната потребност на населението от медици и специализирано лечение - болнично и извънболнично. В изчисленията има и коефициент за здравна миграция - т.е. каква часто от пациентите в големите болници са от друго населено място. Картата е изготвена по данни за 2013, 2014 и първата половина на 2015 г. и показва дефицити в много населени места.

Утре Здравната карта ще бъде публикувана на сайта на министерството за едномесечно обществено обсъждане и всеки ще може да изкаже мнението си по нея, добави той.

Дефицит на общопрактикуващи лекари и на педиатри в системата, отчита анализът към момента. При общопрактикуващите недостигът е около 400 специалисти, а при детските лекари – над 400. В същото време налице е пренасищена с ортопедии и очни клиники. Дисбалансът е свиделество, че ресурсите в системата се използват неефективно. Този анализ обаче не предвижда да се правят икономии. Напротив, може дори разходите да бъдат увеличени в името на това системата да се развива според нуждите на пациентите, поясни министър Москов. "Педиатрите за София например са 113 - под средната осигуреност на достъп до специалист в Европа.", посочи здравният министър и подчерта, че специално за педиатрията се предвижда допълнително разширение на тези позиции и в болничната и в доболничната помощ, която да надхвърля европейската осигуреност.

При болниците се очертава най-голям недостиг на легла за продължително лечение - в момента те са 1,8 на сто от всичките 38 000 болнични легла, а според Здравната карта трябва да станат 13 процента от цялата база. За да се стимулира тази дейност, още от април в сила ще влязат три нови клинични пътеки: за лечение и възстановяване на хора след тежки хирургични и ортопедични операции, както и за лечение и възстановяване след инсулти и инфаркти, обясни здравният министър.

Това са все състояния, които изискват продължителна медицинска грижа след овладяване на остратата фаза на заболяването.

Още през тази година ще започне и промяната във финансирането на доболничната помощ. Министерството ще предложи около 40 милиона лева от резерва на касата да се дадат за нея, а още 20 милиона лева за високоспециализирани изследвания.