Инвеститорите искат: електронно правителство, приватизация, чужди болнични вериги, бюджет без дефицит

Далеч по-лесно е една страна да се прочуе с нещо лошо. Вижте Гърция. Бюджетните проблеми на южната ни съседка пълнеха със заглавия световните медии. И въпреки твърденията, че „няма лоша реклама“ се съмнявам, че гръцкият бизнес и гражданите се радваха на тази известност на страната си. Много по-трудно е една страна – особено с размерите на България – да стане популярна в световните медии с нещо положително. Първо, защото малките страни не са толкова интересни. Само погледнете някое международно издание и ще забележите колко рядко в него се пише нещо за България, Румъния, Македония и други малки страни. Второ, не е лесно да се произведе нещо положително, което да е

достатъчно впечатляващо, че да привлече внимание. Това изисква усилия и воля – но най-вече идеи какво да се прави. Някои веднага ще кажат: отговорът е в рекламата. Например, преди време Македония се рекламираше в международните издания като инвестиционна дестинация. Други ще дадат пример с Турция или Хърватия, които се рекламират като туристически страни.. Обаче, с рекламата също има някои проблеми. Например, изследванията показват, че ако се рекламираш като добра инвестиционна дестинация, а всъщност не си, резултатът е негативен. С други думи за да го правиш, първо трябва да има какво да покажеш. Ето това е основният въпрос. Малките страни имат и още един проблем: не само медиите не се интересуват от тях, но и изследователи, инвестиционни банки, анализатори от големите финансови центрове също не се интересуват твърде много от тях. Това си има обяснение – просто

малките пазари са толкова малки, че не могат да се покрият разходите, за да се произвеждат изследвания за тези страни. Голдман Сакс може да назначи цял отдел хора да се занимават с Китай, тъй като китайският пазар е голям и има много бизнес. Но ако за България назначи цял отдел икономисти, трудно ще избие разходите, просто няма пазар. Същото е и по отношение на академичните икономисти. Когато те пишат изследвания, искат да ги публикуват в големи научни издания. Но малките страни рядко попадат в полезрението им, интересът към големите е далеч по-голям. Не случайно дори български икономисти, които работят в чужди университети, пишат по-често изследвания за САЩ, а не за България. Просто големите привличат интереса. Като отбелязвам това въобще не си мисля, че трябва да се отчайваме и да се откажем. Това далеч не са непреодолими проблеми. Те могат да бъдат решени с повече желание и подходяща стратегия.

Няма как да прескоча естонския пример. Тази страна, както видяхме, успя да направи в кризата нещо, което никоя друга страна не успя – да намали бюджетния дефицит до минимум, да осъществи сериозни реформи и дори да влезе в еврозоната, неща, които се смятаха за невъзможни от много наблюдатели. Когато кажеш, че ще направиш нещо, смятано за невъзможно, и успееш да го постигнеш, естествено печелиш много внимание и още по-важно – много доверие. При това, скорошните успехи на Естония не са изключение. Нека припомня, че тя първа въведе и валутен борд, и плосък данък, и електронно правителство, и нулев данък за реинвестираната печалба. Ето ви още една поука – когато прилагаш нови идеи също печелиш внимание и доверие, особено ако идеите са смислени и прилагането им води до икономически успехи. Давам естонския пример, не за да го копираме сляпо – въпреки че много неща сме взели от естонците и още много можем да вземем. По-важното е да усвоим техния подход към проблемите.

Отвореното съзнание към всички възможни решения, дори никой друг да не ги е прилагал до момента. Българските политици трябва да имат това предвид. Те много често искат да им се докаже, че нещо е масово прилагано на други места по света, преди да го приемат (примерът е плоският данък, който България въведе едва след като една дузина други държави го приложиха). Да си набележим 4-5 големи промени в бизнес средата, да ги извършим бързо и след това да ги представим по-широко. Пример – въвеждането на електронно правителство е стъпка, която можем да осъществим сравнително бързо и която

може да се види и изпробва от всеки навсякъде по света. Включването на всички най-важни и използвани услуги в електронното правителство решава с един замах много други проблеми с бавни процедури, чакане по опашки и т.н. В приватизацията също могат да се направят интересни неща. Например, обявяването на приватизацията на няколко големи компании или инфраструктурни обекти веднага ще привлече значителен интерес, включително от големите международни инвеститори, банки, медии. Ако приватизацията бъде извършена бързо, прозрачно и качествено, това ще доведе стратегически инвеститори в страната, което само по себе си също ще произведе новина. Практиката показва, че привличането на големи инвеститори винаги повлича след себе си и други. Дори очевидни язви в публичния сектор могат да се превърнат в потенциал за страната. Държавната железница очевидно не се управлява добре. Ами ако привлечем големи мениджъри от западни транспортни компании, които имат опит с решаването на подобни проблеми? Подобна стъпка със сигурност не само ще помогне за подобряването на железницата, но и ще предизвика интерес. Подобен подход може да има и в други сектори – например, да се привлекат в България големи

западни болнични вериги, за да отворят нови болници или да купят някоя държавна болница. Дори образованието не е невъзможно да се ползва като маркетингово средство и в същото време да се подобри. Например, ако успеем да привлечем няколко големи университети и институти да отворят факултети и лаборатории в България. Колкото и да не можем да се похвалим с твърде положителни резултати от образователната система, една подобна стъпка ще покаже, че страната наистина тръгва в посока на постигане на световни стандарти в системата.

Други подобни предложения – да се изисква поне 20% от преподавателите в български университети да са завършили в чужбина (имаме много българи навън, можем да ги привлечем при създаване на съответните условия), да се стимулират преподаватели и студенти да пътуват в чужбина на разменни начала, да се привличат големи чужди изследователи да идват временно в български университети, да правят анализи за България и да ги разпространяваме заедно и т.н. А защо не и нещо още по-практично – да се въведе задължително изучаване на английски език от всички деца в България (плюс още поне един друг език)? И защо само за децата? Могат да се насърчат

всички да научат английски. В допълнение, да въведем международен стандарт за владеене на английски (например TOEFL). Нека не забравяме, че владеенето на английски е едно от големите предимства на страни като Индия, Ирландия, които постигнаха много в развитието през последните десетилетия. Възможностите са неограничени. Важно е да възприемем правилния подход – да премахнем рамките, които ограничават съзнанието; да дадем свобода на идеите; да мислим в дълга перспектива.

Георги Ангелов, Институт „Отворено общество”, текстът е от списание „Мениджър”. Публикуваме го с незначителни съкращения.