ИПИ: Тревожно ниско е доверието в правосъдието - както сред бедни, така и сред богати

Доверието в българската правосъдна система и усещането за справедливост като цяло са драматично ниски както сред бедните, така и сред заможните български домакинства, сочи нов анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), озаглавен „Разрези на бедността: Образованието и заетостта като фактори за кривата на доходите и щастието в България“.

Групата на бедните оценява усещането си за справедливост с 3 от максимални 10 точки, а тази на богатите - с не повече от 4.  

За анализа са използвани персонални данни на Националния статистически институт от изследването на доходите и условията за живот от 2013 година.

Кривата на доходите обхваща цялото българско население, като домакинствата са разделени на три групи на база месечни приходи: делът на бедните – които живеят с по-малко от 286 лева е 20% (1,5 милиона души); средната класа – с доходи до 801 лева е около 60% (4,2 милиона души) от домакинствата; делът на заможните също е 20% (1,5 милиона).

Най-богатите 20% генерират 40% от доходите в обществото, а най-бедната 1/5 – едва 7%. Останалите 53% се произвеждат от средната класа.

Наблюдава се особено силна зависимост между образованието и заетостта, а оттам и бедността. Ниското образование е причина за ниски доходи – 60% от българите с начално или по-ниско образование живеят под линията на бедността. При висшистите обаче този процент е едва 4,7%. 

Според анализа, работещите висшисти печелят средно 987 лева месечно, българите със средно образоваие – 631 лева, – а тези с основно – минималните 420 лева. В този смисъл, дипломата за завършено висше образование е гаранция за бягство от бедността, обясни старши икономистът към ИПИ, Петър Ганев.  

Нивата на бедност се различават и според населеното място. Едва 10,6% от софиянците и жителите на другите областни градове попадат в категорията на бедните. В средно големите градове този процент нараства до 21%, а в малките населени места по-малко от 286 лева месечно получават 1/3 от жителите, а голяма част от останалите са около прага на бедността.

Това обаче не важи за българите в пенсионна възраст, чиито доходи не се различават според големината на населеното място или нивото на образование.  

Доходите са пряко свързани и с нивото на щастие на българите – най-заможните 20% са два пъти по-удовлетворени (оценка 6 от 10) от бедните (оценка 3 от 10).