Младите хора у нас не изпитват удоволствие от ученето

Девалвацията на образованието и загубата на ценности, които характеризират цялото ни общество, поставят младите хора в ситуация да нямат вътрешна мотивация и да не изпитват удоволствие от ученето. Това заяви за БТА психологът от БАН доц. Маргарита Бакрачева, помолена за коментар какъв психологически портрет или психологическа характеристика би направила на поколението на сегашните около 58 000 зрелостници, сред които имаше такива, които преписваха или купуваха матурата си, вместо да учат за нея.

През тази година за първи път имаше видеокамери във всички изпитни зали в училищата по време на държавните зрелостни изпити в 12-и клас. И вероятно за това за първи път бяха хванати да преписват толкова много зрелостници и изпитните им работи бяха анулирани.

В същото време стана ясно, че в училища в страната директори са карали учители да решават матурите на учениците, за да е сигурно, че те ще ги вземат и така ще завършат средното си образование.

„На първо място бих искала да преместя фокуса от портрет на зрелостниците към портрет на образователната система в страната”, отбеляза Маргарита Бакрачева.

Според нея учениците, които учат, мотивирани или не, в представите си за ученето като цяло, в перспективите след завършване на средното училище, се водят от очаквания, които имат те за живота си и за възможностите за реализация, предоставящи им се от социалната и икономическа среда чрез пазара на труда.

Образованието е сред най-предлаганите продукти на пазара в световен мащаб

„В момента не само в България, а и навсякъде по света образованието е продукт и то един от най-често предлаганите на пазара”, коментира психологът.

По думите на Бакрачева недостатък на българското образование е твърде високата му академичност, а антиподът му в САЩ, а напоследък и в Европа, се изразява в изцяло практическа насоченост без фундаментални знания. „Това са двата полюса, в които децата се губят, обобщи психологът. В момента мога да заключа, че няма нито една държава, в която да не се отчитат недостатъците в образованието”, коментира Бакрачева.

„Икономическият фактор - държавното финансиране за брой ученици или студенти, опорочава нещата заедно с непрекъснатите недоволства от ниското заплащане на
преподавателите, което мотивира тях като фактор, чиято основна цел е да създаде любов към знанието. Тази цялостна картина е причината да наблюдаваме това, което е засечено на матурите заради наличието на камери, и не е новост”, подчерта психологът.

„Зрелостниците се ориентират все повече принудително да търсят реализация в една-две специалности и масово да продължават да опитват късмета си навън”, отбеляза Маргарита Бакрачева.

По думите й, до момента, в който не се направят нормалните квоти в университетите, не се покаже какъв е смисълът от продължаване на образованието и не се промени мотивацията на самите учители (повече, от които са над 45 години, което също оказва влияние), нещата няма как да се променят.

Бакрачева отбеляза също, че това е един много продължителен процес, който обаче още повече се отлага, тъй като не е започнал. „Всяко предложение в образователната сфера до момента е като всичко в държавата - на парче, без цялостна визия и стратегии с изключение на копирани красиви, но за съжаление, лишени от смисъл думи", коментира Маргарита Бакрачева.

Неглижира се психологическата експертиза в образованието

„Надявам се, че абсолютното неглижиране на психологическата експертиза от образователната сфера в един момент ще бъде осъзнато, заяви специалистът. Промените в психосоциалния модел на развитие на учениците, липсата на осъвременяване на методите за преподаване и въвеждането на интерактивни форми на мястото на фронталното обучение са един закъснял отговор, който е крайно време да бъде даден”, каза още Бакрачева.

Тя е на мнение, че психолозите могат да бъдат много полезни и поне множеството изследвания, които правят да намерят място и да бъдат чути и приети в образователната система.

„Днес, в красивата рамка на „общество, основано на знанието", България не се вписва изобщо, коментира Маргарита Бакрачева.

Тя отбеляза, че пасивността, ескалирането на нагласата „полага ми се", хедонизмът като възрастово и не само обусловена ценност, наред с редица други фактори, описващи съвременните младежи, са въпроси, които изискват внимателно очертаване на стратегия и рамка.

„Целта е да могат нещата да се канализират в една по-правилна посока, която наистина да доведе до устойчиви резултати в оптимистичната ми прогноза след 7-10 години”, обясни експертът.