д-р Росица Кръстева: Международният обмен и мултидисциплинарният подход променят съвременната онкология

Да се гмурнем надълбоко: как Клуб Млад Онколог гради мостове между науката и практиката

Между 15 и 17 май се проведе XIII международна среща на Клуб Млад Онколог на тема „Deep Dive In Oncology – Precision, Prediction and Progress“. Партньори на конференцията бяха Chinese European Alliance of Oncology и Balkan Investigational Network of Oncology. Форумът събра над 200 медицински специалисти от цялата страна, сред които 55 лектори, като 16 от тях бяха от Германия, Австрия, Белгия, Италия, Португалия, Гърция и Китай.

Д-р Росица Кръстева, председател на Клуб Млад Онколог и началник на Онкологичния център в МБАЛ „Уни Хоспитал“, коментира пред Мениджър News основните акценти от тазгодишната среща, както и най-новите постижения в онкологията.

1.    Д-р Кръстева, преди няколко дни измина поредната значима международна среща, която Клуб Млад Онколог организира. Бихте ли ни разказали повече за нея? Какви бяха акцентите ѝ тази година?

Това е тринадесетата международна среща на Клуб Млад Онколог, която тази година премина под надслов „Да се гмурнем надълбоко в онкологията“ – прецизност, прогнозиране и прогрес. 

По-особеното тази година, бих казала, беше възможността повече млади колеги – не само медицински онколози, но и лъчетерапевти и хирурзи – да изнесат презентации и да представят реален практически опит. Това е прекрасно, защото лечението, което осигуряваме на нашите пациенти, е на изключително високо ниво и именно на такива форуми то трябва да бъде споделяно. Това е първото, което силно се откроява.

Вторият акцент беше постерната сесия, която с всяка изминала година става все по-силна и привлича все повече участници. Постерите бяха оценявани от международно жури в състав проф. Манеголд, проф. Бака, проф. Папоти и проф. Пилц. Те действително подчертаха, че качеството на постерите – както като изпълнение, така и като съдържание – е изключително високо. Според тях това са постери, достойни да бъдат представени на форумите на ASCO (Американското дружество по клинична онкология) или ESMO (Европейското дружество по медицинска онкология).

Разбира се, както винаги, голям интерес предизвикаха панелната дискусия и туморният борд, който тази година беше изключително интерактивен и се радваше на много голяма посещаемост.

Новият елемент беше Crossroad Young Oncologist – панелна дискусия, в рамките на която млади специалисти поставят актуален въпрос, представят своя подход и вариант за решение, а след това се включва и аудиторията. По този начин се сравняват стандарти, обменят се мнения и се създава пространство, в което младите колеги реално могат да дискутират открито, да имат досег с водещи специалисти и да споделят опит. Защото, каквото и да четем и каквото и да прилагаме в практиката, ако не го споделяме и не го артикулираме, ефектът не е същият.

Така че това беше една изключително успешна среща – с много нови контакти, нови срещи, нови лица и, разбира се, нови идеи, които в бъдеще най-вероятно ще се развият в още по-големи инициативи.

2.    Какви са впечатленията Ви от младите лекари, които взеха участие в срещата тази година?

Това, което най-много ме радва, е, че се включиха специалисти от цяла България. Тази година имахме участници и от Румъния и Гърция. Колегите са изключително отворени към общуване – контактуват, споделят, обменят опит. Ние живеем на една и съща географска ширина и всъщност част от проблемите, с които се сблъскваме – защото проблеми има навсякъде – са сходни и близки.

Именно начинът, по който ги разрешаваме, е ценният път на обмяна помежду ни. Ако ние сме допуснали грешка в нещо, можем да чуем какво са направили колегите и реално да приложим техния опит. Тази обмяна на знания и практика е изключително полезна.

Защото ние сме креативни, младите хора са креативни, но понякога е необходимо още нещо малко, за да станем още по-добри.

3.    Клуб Млад Онколог ежегодно връчва награди в различни направления. Бихте ли ни разказали повече за тях?

Да, Клуб Млад Онколог връчва награди в няколко различни направления като част от своите международни срещи. Една от тях е отличието „Unitas Futuri“. То носи символика за сътрудничество между поколения и държави в областта на онкологията. Наградата се присъжда на изявени лектори, които са допринесли за развитието на младите онколози в България и са активни партньори на Клуб Млад Онколог. Тази година отличените бяха проф. Лотар Пилц, проф. Георгиос Зографос и проф. Ирене Вирголини.

В края на конференцията се състоя и кратка церемония, на която бяха отличени авторите на трите най-добри постера от постерната сесия, за която вече разказах. Първата награда бе връчена на д-р Николай Толев и екипа по радиационна онкология на УМБАЛ „Уни Хоспитал“, Панагюрище. С втора награда бяха отличени д-р Екатерина Ватева и лекарите от Университетската болница „Д-р Георги Странски“ – Плевен, а третата награда спечелиха д-р Александру Мито и специализантите от румънския Университет по медицина и фармация „Карол Давила“, Букурещ. 
Със специална награда “Scienta Optima” бяха отличени и младите колеги, успешно положили ESMO / Европейско Дружество по Медицинска Онкология/ изпита.

4.    Какви са последните иновации в онкологията, които заслужават внимание?

В момента навсякъде се говори за системното лечение, защото именно комбинацията от химиотерапия, имунотерапия и таргетна терапия е в основата на съвременното лечение на рака. Системното лечение с лекарства, както и имунотерапията, заемат все по-ключово място. Разполагаме с много нови молекули, нови комбинации и т.нар. „умни“ лекарства, което върви ръка за ръка и с развитието на техниката, ако погледнем от гледна точка на лъчетерапията.

Става дума за съвременни методи, много по-прецизни и щадящи, с далеч по-малка токсичност. По отношение на хирургията – която е един от най-старите и водещи методи в лечението на рака – също настъпват сериозни промени. Все по-често не се налага извършването на толкова големи оперативни интервенции, а се търсят възможности хирургията да бъде минимално инвазивна или органосъхраняваща.

Така че всяка година има нещо ново, което споделяме и представяме, а по време на постерната сесия ясно се вижда, че тези иновации и добри практики вече се прилагат и в България.

5.    Има ли на практика българският пациент достъп до тези иновации?

Да, българският пациент има достъп до тези иновации. Това, което смея да твърдя, е, че преди човек да потърси консултация или мнение в чужбина, е важно внимателно да проучи болницата, в която възнамерява да се лекува. В България нямаме големи централизирани структури, в които да се лекува само рак на белия дроб или само рак на гърдата. Системата у нас е организирана по различен начин и затова според мен пациентите трябва да се информират – например колко операции на гърда се извършват в дадена болница, какви терапии се прилагат и как се проследяват пациентите.

Именно това са показателите, които могат да подскажат дали специалистите прилагат съвременно лечение. Защото модерното лечение на рака не се изчерпва само с операцията, нито операцията винаги е първата стъпка. Преди това има лечение, което трябва да покаже какъв е отговорът на тумора, а след това се обсъждат и останалите локални методи на лечение.

Така че в България има специалисти на изключително високо ниво. Те просто не са концентрирани на едно място, а работят в различни лечебни заведения. Затова според мен всеки човек, който търси помощ за какъвто и да било вид рак или злокачествено заболяване, трябва първо внимателно да проучи болницата именно по тези критерии.

6.    До каква степен мултидисципарният подход се прилага в България и има ли какво да се подобри в тази насока?

Според мен има какво да се подобри, тъй като реалната дискусия за всеки пациент би трябвало да се случва ежедневно. В забързаното ежедневие обикновено имаме определени дни и часове, в които се събираме, за да обсъждаме пациентите. Но когато през деня възникне конкретен случай, който изисква такова обсъждане, то не бива да се отлага само защото не е ден за туморен борд.

Това, което ние правим в нашия онкологичен център, е да съберем колегите за пет или десет минути, а ако е необходимо – и дистанционно, по телефона, защото в днешно време комуникацията не е проблем. Така можем да обсъдим конкретния пациент своевременно и решението да не бъде еднолично. Защото две или три гледни точки винаги са по-добри от само една.

7.    Какви са предизвикателствата пред онколозите?

Ние все по-често казваме, че лекуваме рака, като целта ни е той да бъде успешно овладян. Не знам доколко това може да се постигне във всички случаи, защото всяко заболяване е различно и протича с различна динамика, колкото и успехи да имаме в тази област.

Но всъщност това, към което се стремим, е пациентите действително да бъдат излекувани, както и да успяваме да диагностицираме и лекуваме рака в по-ранен стадий, защото тогава е значително по-успешно и в много по-малка степен променя живота на хората. В последните години, за щастие, имаме голям напредък в тази посока.