Нищо, някой друг път

Една легенда на борбата срещу корупцията дойде в София, но си тръгна недочута. Моника Маковей - бившата румънска министърка на правосъдието, беше дошла, за да ни разкаже как може да се пребори една прогнила среда.

Ако не слушаш своя гост, защо си го поканил? Това е само един от въпросите, които буди посещението на бившата румънска министърка на правосъдието Моника Маковей в София. Но май точно той е основният. В понеделник Моника Маковей говори два пъти по-малко от многобройните български оратори и от домакините, които я бяха поканили, а нещата, което имаше да каже за Румъния, някак потънаха в онова, което българските оратори мислеха за българските битки - често пъти без никаква връзка с гостенката и нейните тези.

Битките на Маковей

Моника Маковей е министър на правосъдието на Румъния в продължение на две години и половина - от края на 2004 до началото на 2007 година. Тя заема поста, след като вече има авторитета на прокурор, а впоследствие и на адвокат и защитник на човешките права, заемал едни от най-непопулярните позиции в страната си. Преди да стане министър, Маковей е защитник на правата на хората с хомосексуална ориентация, юрист, който се бори срещу полицейското насилие, и адвокат, който защитава хора пред Европейския съд за правата на човека - все позиции, които ѝ струват обвинения, подигравки или маргинализиране в Румъния. Днес Моника Маковей е депутат в Европейския парламент и отново отстоява непопулярна теза - тя настоява Европейската комисия да запази мониторинга си над Румъния, защото мисли, че това наблюдение ще предпази независимите съдии и прокурори от преследвания от страна на румънската политическа класа.

Срещу течението

Като човек, който упорито върви срещу течението и успява само защото не изневерява на собствената си представа за редно и нередно, Моника Маковей със сигурност има какво да каже точно на онези свои български колеги, с които си прилича - как се е борила със средата, как е успяла да не се поддаде на изкушението да се харесва на тази среда, какво я е предпазило от материалната и духовна корупция, на кого е разчитала, как е оцеляла насред словесната агресия и най-вече - как е действала в съвсем конкретни ситуации, когато всичко и всички наоколо са били срещу нея.

Моника Маковей беше поканена в София от гражданската инициатива “Правосъдие за всеки”, в която членуват много хора, отговарящи на ранния портрет на гостенката, и сред които би следвало да има най-висока чуваемост за това, което Маковей има да каже. “Намерете човек, който да поема рискове и да не се страхува”, каза Маковей и очевидно отправи тези думи към адекватната за това среда. После добави, че промените в конституцията (за каквито настоява Реформаторският блок, смятайки, че промените в съдебната власт са иначе невъзможни) само ще забавят борбата срещу корупцията. Тази вметка предизвика обширни анализи в защита на нуждата от български конституционни промени - теза, която може би е основателна, но обилното ѝ застъпване само отне думата на Маковей по въпроси, в които би могла да бъде полезна.

Парадоксът

Впрочем, това е нейна теза, поддържана от години, и не би следвало да изненадва. Тя отдавна твърди, че при разследването на политическата корупция трябва да се действа бързо, да не се губи време, да се разчита на хора с кураж, вместо да се затъва в структурни и законодателни промени, които протичат бавно и задължително срещат съпротива от онези, които трябва да ги проведат. Както каза Маковей включително и в София, политиците “не искат да бъдат разследвани. Борбата срещу политическата корупция е парадокс - те (политиците) трябва да се съгласят да се борят срещу себе си, защото именно те ще са жертвите”.

Борисов и корупцията

В рамките на това нейно схващане беше и твърдението ѝ пред Нова телевизия, че премиерът Бойко Борисов не иска да се бори срещу корупцията. Ако даваше интервю за която и да било друга държава с криза в съдебната власт, Маковей най-вероятно би казала абсолютно същото за съответния премиер. Все пак тя е автор на фразата, че първо трябва да се промени съдебната власт, защото тя е тази, която впоследствие ще оправи всички останали. А не обратното. Маковей е принципен противник на поставянето на законодателните промени преди личното усилие. Нейното изказване няма никаква връзка с това дали познава или не конкретната българска ситуация. И не е имало причина да се очаква, че в България тя би подкрепила инициативите за промени в конституцията. Но имаше причина да се очаква нещо друго - собствен разказ за личното преживяване, личните успехи, провали и съмнения. Нищо, някой друг път.

Татяна Ваксберг, Дойче Веле