Църквата премести един от най-популярните празници - Игнажден

Съвсем неочаквано Българската православна църква премести празника Игнажден от традиционната дата 20 декември, на 19 декември, събота. Промяната е отразена в църковния календар за 2015 г., но не е широко огласена, което смути миряните, за които това е един от големите празници. Денят, в който почитаме Св. свщмчк Игнатий Богоносец, традиционно е начало на Коледните пости.

Според източници от Светия синод, промяната е направена нарочно, по Цариградски Типик*, от сливенския митрополит Йоаникий, който реди календариума. Съветът на някои свещеници е миряните да празнуват деня така, както го диктува сърцето им.

Остава неясно защо все пак е направена промяната.

Игнажден е ден, в който се почита паметта на свети Игнатий Богоносец, чествана досега на 20 декември. Обикновено с Игнажден започват коледните празници. Празникът се свързва със зимното слънцестоене и е смятан преди за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

Според книгата на Георги Велев „Българският народен календар“, празникът Игнажден в по-стари времена дори е бил на 21 декември, когато денят е най-кратък т.е. зимното слънцестоене. След покръстването към него е „прикрепен“ християнският Св. Игнатий и празникът е преименуван в Игнажден и е преместен на 20 декември.

Най-характерен за празника е народният обичай „полазване“. От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден, се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко.

На този ден също, който от стопаните излезе пръв от къщата, задължително когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст — да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството. Игнажден е  денят, свързан с най-много народни поверия, които нашите баби и дядовци помнят:

Не бива да се изнася нищо от къщата — най-вече огън, жар или сол — за да не излезе берекетът.

Не се иска и не се дава нищо назаем.

Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.

Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.

Не се вари боб, за да не бие градушка.

Не се пере, за да не налети болест.

Не е добре, ако се зачене дете на Игнажден, защото ще се роди с недъг.

Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно.

Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.

Мъжете не впрягат добитъка, за да са здрави и пъргави през цялата година.

Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.

Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.

На берекет е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.

Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

*Съществуват два Типика (устави) - Цариградския, който ползва нашата БПЦ, и Йерусалимския типик, който се ползва само в манастирите в България, а също и от някои поместни църкви като Руска и Сръбска.