Изправен пред мрачната реалност: Канадците вече не харесват Трюдо

Изправен пред мрачната реалност: Канадците вече не харесват Трюдо

Джъстин Трюдо може да загуби следващите избори в Канада, защото просто не е толкова ядосан, колкото страната, която ръководи, пише Politico.

Премиерът се представя все по-зле в социологическите проучвания. Неговият съперник е съобразителен и пламенен консерватор, отхвърлен още в началото от близкото обкръжение на Трюдо като "твърде гневен" за масовия потребител.

За една година, откакто пое канадските консерватори, Пиер Поайевер използва политиката на недоволство и състави коалиция от популисти, социални консерватори и умерени десноцентристи, която би го превърнала във фаворит, ако вотът се проведе скоро. Консерваторите изпреварват либералите на Трюдо с 10 пункта преднина.

Поайевер обича да повтаря, че "Канада е счупена". Високата инфлация, скокообразните цени на хранителните стоки, нарастващите лихви по ипотечните кредити и жилищната криза помагат за това. Канадците са изтощени, притеснени и ядосани. Но не само политиката на крайнодясна ярост препъва Трюдо. Последиците от войната между Израел и Хамас се отразяват тежко в ключови райони, където проблемът с разногласията се превърна в лакмус за прогресивната програма на либералите. Общественото настроение продължава да се влошава. И не се вижда никаква промяна, тъй като икономиката флиртува с рецесията.

Марката "Трюдо", изградена върху искрен оптимизъм и легенда за първата политическа династия в Канада, се опитва да се справи. Когато Трюдо беше избран за първи път, Vogue го обяви за "новото младо лице на канадската политика". Днес, след поредица от политически грешки и неправилни стъпки през последните две години, личното одобрение на Трюдо пада, а заедно с него и либералната марка, която е неразривно свързана с неговата личност на знаменитост. Въпреки че изборите не са неизбежни, по закон те трябва да се проведат през следващите 21 месеца.

"Слънчевият подход" на Трюдо и версията му на "нърд-татко" в политиката бавно губеха очарованието, а след това и неочаквано - година след година подлагани на изпитания от скандали и предсказуеми точки на разлом в канадската политика, като например проблемите с Квебек и културните войни около енергетиката, за да се разпаднат още по-решително поради инфлационната криза, която отвори пътя на алтернативата на "Ядосания човек".

"Когато се превърнеш в централна точка, както направи ръководството, ти ставаш и гръмоотвод за несъгласие", казва вече пенсионираният депутат с девет мандата Уейн Истър, бивш председател на финансовата комисия на Камарата на представителите. "Аз съм член на Либералната партия. Не съм член на движението на Джъстин Трюдо."

Самият Трюдо е чувствителен към бездната на гнева, която го дели от електората. По време на ексклузивно събитие в Монреал за глобалните прогресивни лидери миналата есен той постави клинична диагноза на комуникационния проблем, с който се сблъскват управляващите вляво от центъра по целия свят - включително и той самият.

"Тайната на десницата, на популистите и на хората, които не са толкова загрижени за демократичните ценности, е, че те могат просто да отразяват и засилват реалния гняв, разочарование и тревога, които хората изпитват", каза Трюдо на срещата. "И хората се чувстват така, сякаш са видени и чути."

Ако Трюдо има противоотрова срещу тази динамична ситуация, той все още не я е използвал.

Трюдо срещу икономическия „слон в стаята“

През 2015 г. Трюдо свали от власт продължилото почти десетилетие управление на консерваторите, като впечатляващата му победа тогава бе водена от различни икономически вибрации. Либералите победиха тогавашния лидер на консерваторите Стивън Харпър с послание, насочено към подпомагане на средната класа.

Подкрепяни от прогресивни движения като "Окупирай Уолстрийт" и недоволството срещу свръхбогатите, либералите поставиха акцент върху водещата си политика за канадски детски надбавки - необлагаемо месечно плащане за семействата, което оттогава насам се смята за заслуга на правителството за изваждането на половин милион деца от бедността.

Осем години по-късно видимите постижения на Джъстин Трюдо включват легализирането на марихуаната, национална програма за грижи за деца, която цели да намали таксите до 10 канадски долара на ден, и имиграционна политика, която в момента посреща 500 000 новопристигнали в Канада всяка година.

Още в първия ден от встъпването си в длъжност Трюдо представи разнообразен и полово балансиран кабинет, за който се похвали, че ще постави висок критерий за бъдещите правителства. Той също така стартира кампания за помирение с коренното население. Колкото и да са амбициозни и добронамерени, тези усилия обаче не предлагат почти нищо на избирателите, които се борят с рекордните цени на храните и наемите.

Пукнатина в „тефлона“

Анатомията на потъването на Трюдо всъщност започва през 2019 г., когато първият канадски министър на правосъдието от коренното население напуска кабинета заради етичния скандал, станал известен като аферата SNC-Lavalin.

Джоди Уилсън-Рейбоулд разкри, че се е почувствала притисната от вътрешния кръг на Трюдо да се отнесе лековато към наказателното дело, свързано с базираната в Квебек инженерна компания.

Заради споровете феминистките убеждения на Трюдо и неговата отдаденост на пълното помирение с коренните народи станаха обект на съмнения.

Одобрението на министър-председателя спадна с 20 пункта в сравнение с първата година от мандата му.

По-късно същата година Трюдо се кандидатира за преизбиране, но последиците от това, както и скандалът от 2019-та година, сринаха либералите му с 20 места и ги превърнаха в правителство на малцинството - загуба, от която те така и не се възстановиха.

Ковид-19 беше следващото събитие, което преобърна дневния ред на Трюдо, въпреки че даде нова възможност за възстановяване на подкрепата. Федералните програми бяха създадени с главоломна скорост, за да помогнат на канадците и бизнеса да платят сметките си по време на принудителното спиране на икономиката. През 2020 г. правителствените разходи достигнаха 1 трилион канадски долара за първи път в историята - 270 млрд. канадски долара от тях отидоха за помощите по време на пандемия.

През първите 100 дни от нея министър-председателят произнесе 77 национални обръщения. Канадците наблюдаваха как косата му посивява заедно с тяхната. На фона на неизвестността около Ковид, който щеше да убие повече от 30 000 канадци до Коледа, партийната пристрастност спадна. Либералите завършиха годината с 3 пункта преднина пред консерваторите - подобрение в сравнение с одобрението им преди пандемията.

В световната надпревара за ваксини Канада е осигурила по 10 дози на човек. И след като 81% от канадците получиха поне една ваксина, Трюдо предизвика предсрочни избори през лятото на 2021 г. Смяташе, че ваксинираните канадци ще бъдат въодушевени от завръщането на семейните барбекюта и срещите в задния двор и ще възнаградят либералите с лесно мнозинство.

Вместо това гласоподавателите решиха, че бързите избори са цинично заграбване на властта.

След историческите нива на пандемични разходи либералите бяха подложени на натиск да представят сериозен план за фискална политика. Трюдо даде ясно да се разбере, че това не е личен приоритет.

Вместо това той затегна още повече ковид ограниченията и въведе задължителни ваксини за федералните служители и за пътниците във влаковете, самолетите и корабите. Залогът се оказа неуспешен. Забраните и задължителните ваксини се отразиха негативно и мобилизираха популисти, които осъдиха всичко това като посегателство върху личната свобода.

Прословутият протестен "Конвой на свободата" показа, че Трюдо може да спечели битката по същество - той надделя в правната битка за извънредните си мерки - но да загуби във войната за чувствата.

Каквото и удовлетворение да извлече партията на Трюдо от това противопоставяне, то не отговаря на трайно топлия отклик и популярност, които предизвика провокативният либертариански лидерски стил на Поайевер.

Дълбоката неприязън към министър-председателя се трансформира в блокада от камиони, която парализира центъра на Отава за три седмици в началото на 2022 г. Трюдо разпали още повече критиците си, като се позова на неизползвани дотогава извънредни правомощия, за да прекрати протестите. Разгневените избиратели, подтикнати от диктата на Отава, подхраниха жаждата в Консервативната партия за по-твърд лидер и предизвикаха конкурс за лидерство, който постави начело Поайевер.

Часовникът тиктака

Въпреки мълчаливия, но все по-нарастващ консенсус, че е време Трюдо да си тръгне, Pоlitico разговаря и с либерали, които са убедени, че идеализмът и оптимизмът му все още са привлекателни. Много от тях се опасяват, че партия, дефинирана от самото начало от единствената си звезда, няма да може да спечели без него.

Числата в конните надбягвания нямат значение между изборите, настоява Дан Арнолд, главен стратегически директор в Pollara и старши съветник в Alar Strategy Group, който преди това е бил ръководител на социологическите проучвания в PMO при Трюдо и е ключов архитект зад победите на либералите през 2015, 2019 и 2021 г.

"Избирателите не са толкова мобилизирани", казва той.

Арнолд каза, че ако следващите избори дадат възможност на либералите да се съсредоточат върху подпомагането на средната класа, това ще позволи на Трюдо да възроди предишния си успех. Либералите дадоха да се разбере, че планират да се включат в изборното състезание по горещи теми: правото на аборт, данъка върху въглеродните емисии и изменението на климата.

"Ако въпросът е кой ще управлява икономиката най-добре - това никога не е било добър терен за либералите", казва Арнолд.

Самият министър-председател признава предизвикателството.

Амбициозните послания не се харесват на хората, които са "в основата на йерархията на потребностите на Маслоу", каза Трюдо по време на дискусия миналата есен на Глобалната среща на върха за прогреса - своеобразен лагер за комуникации, който предлага на прогресивните сили възможност да се учат от наръчниците на популистите.

"Ако въпросът е кой ще управлява икономиката най-добре - това никога не е било добър терен за либералите", казва Арнолд.

Самият министър-председател признава предизвикателството. Амбициозните послания не се харесват на хората, които са "в основата на йерархията на потребностите на Маслоу", каза Трюдо по време на дискусия миналата есен на Глобалната среща на върха за прогреса - своеобразен тренировъчен лагер по комуникации, който дава възможност на прогресивните сили да се учат от наръчниците на популистите.

На събитието в Монреал присъстваха бившият канадски министър на външните работи Кристия Фрийланд и нейната приемничка работи Мелани Жоли, лидерът на лейбъристите на Обединеното кралство Киър Стармър, министър-председателят на Норвегия Йонас Гахр Стрьоре, бившият министър-председател на Обединеното кралство Тони Блеър и десетки техни колеги и сътрудници. Канадците се пошегуваха, че само добре облечените гостуващи европейци могат да ги накарат да облекат костюмите си в събота.

По време на частния вечерен прием Трюдо свали гарда. Той предупреди прогресивната аудитория в залата, че морализаторстването" или "гледането отвисоко" на света може да подхрани популистките тропически настроения, че са елитарни. Излизайки на сцената, Трюдо даде да се разбере, че е напълно наясно, че комуникацията е проблем - не само за него, но и за действащите прогресивни партии по света.

* Статията е публикувана със съкращения

Ключови думи

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ