Париж представя пенсионната реформа на фона на заплахата от стачки

Правителството на френския президент Еманюел Макрон се опитва да даде нов тласък на икономически реформи в страната и да постигне голяма политическа победа тази седмица със стартиране на реформата на пенсионната система на фона на яростната опозиция на профсъюзите, пише Ройтерс.

Премиерът Елизабет Борн трябва да представи утре плановете си за това как французите да бъдат накарани да работят по-дълго. За целта минималната възраст за пенсиониране вероятно ще бъде повишена от 62 години на 64 или 64 години.

С една от най-ниските възрасти за пенсиониране в индустриализирания свят, Франция харчи повече от повечето други страни за пенсии, като разходите се равняват на близо 14% от брутния вътрешен продукт на страната, сочат данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Преминаването на реформата в парламента няма да е лесно. Макрон няма работещо мнозинство и ще трябва да спечели няколко десетки консервативни законодатели или да използва конституционните си правомощия, за да заобиколи парламента, което би разгневило опозицията и допълнително влошило неговия рейтинг сред обществото.

Пенсионната реформа във Франция, където правото да се пенсионирате с пълна пенсия на 62 години е дълбоко ценено, винаги е била изключително чувствителен въпрос и още повече сега, когато социалното недоволство нараства заради скока на разходите за живот.

Правителството твърди, че е необходима реформа, за да се предпазят финансите на пенсионната система от това да попаднат на червено през следващите години. Успех при реформата може да промени политическата съдба на Макрон, след като миналата година той загуби контрола над парламента

„Целта е да балансираме сметките, без да повишаваме данъците или да съкращаваме пенсиите. На масата са различни варианти, но всички включват повишаване на възрастта за пенсиониране“, каза правителственият говорител Оливие Веран пред журналисти.

Заплаха от стачки

На Макрон му се наложи да се откаже от пенсионната реформа през 2020 г., тъй като правителството побърза да овладее епидемията от COVID и да спаси икономиката.

Сега той може да разчита на по-твърда синдикална опозиция, отколкото през 2020 г., като дори настроеният за реформи CFDT (най-големият синдикат във Франция) заплашва да участва в протестни действия – нещо, от което се въздържа преди три години въпреки опасенията относно реформата по това време.

„Ако възрастта за пенсиониране бъде върната на 65 или 64 години, CFDT ще направи това, което казахме, че ще направим, - ние ще се противопоставим на тази реформа, като призовем работниците да се мобилизират“, каза ръководителят на CFDT Лоран Бергер миналата седмица.

Призивите за стачни действия може да намерят по-голяма подкрепа този път поради загубата на покупателна способност по време на настоящата инфлационна криза.

В отчаян опит да овладее социалното напрежение, правителството похарчи десетки милиарди евро, за да смекчи удара от рекордните цени на електроенергията и газа, които поддържат инфлацията във Франция по-ниска, отколкото в повечето други страни от ЕС.

Въпреки че неотдавнашните стачни действия бяха ограничени до конкретни сектори, като рафинерии и авиокомпании, възмущението срещу пенсионната реформа може лесно да предизвика много по-широки протести.

Движението на жълтите жилетки, което до голяма степен стана пасивно след бурните улични протести срещу Макрон през 2018 г. и 2019 г., проведе шествие в центъра на Париж в събота, въпреки че активността беше ниска.

Проучванията показват, че пенсионната реформа е непопулярна.

"Не реформираме пенсиите, за да бъдем популярни, а за да бъдем отговорни. Ще вървим докрай, защото това е единственият начин нашият социален модел да оцелее", каза Веран.