Проблемите на Путин не са само на бойното поле*

Поражението на руската армия в североизточния регион около Харков създава на президента Владимир Путин огромни главоболия – както политически, така и военни.

Усилията на Кремъл да създаде блестящ пропаганден разказ за войната в Украйна станаха на пух и прах, след като лоялни доскоро журналисти, блогъри и дори политици започват да задават неудобни въпроси за пораженията на фронтовата линия.

Засега техният гняв е насочен към висшето военно командване на Русия, но Путин трябва да действа предпазливо пред надигащото се недоволство. Ако не реагира срещу командирите, политическият натиск върху автократичния му режим ще се засили.

Авторитарният лидер на руската Чеченска република Рамзан Кадиров обвини военното командване в „грешки“ в района на Харков, където руските войски бяха набързо изтеглени от стратегически важните градове Изюм и Купянск – основен железопътен възел близо до границата с Русия. „Ако днес или утре няма промени в стратегията за провеждане на специалната военна операция, ще трябва да отида при ръководството на Министерството на отбраната, при ръководството на страната, за да обясня реалната ситуация на място“, гласи изявлението му Telegram.

Войниците на Кадиров имат лоша репутация – особено след военните престъпления в Буча и нагласените клипове в TikTok с цел да популяризират героизма им, но пък чеченският лидер е лоялен на Путин и е доказал готовността си да се ангажира с войната. Именно от тази сега той критикува Кремъл, но далеч не е единствен.

Сергей Марков, близък до властта политически анализатор и бивш парламентарист от управляващата президентска партия „Единна Русия”, критикува тържествата по случай годишнината на Москва в събота, по време на които Путин откри ново гигантско виенско колело (донякъде сюрреалистично) преди вечерната заря, точно както новините за украински победите се разпространяваха като фойерверки. „Честванията сега изглеждат като политическа грешка. Еквивалент на „пир по време на чума”. Ясно е, че те [властите в Москва] не искаха да ги отменят, за да не всяват паника. Но участието на президента още повече говори за объркването на властите“, предположи политикът, който в предишни години енергично подкрепяше сепаратисткото движение в източния Донбас на Украйна.

Марков обаче е убеден, че фойерверките в Москва „в трагичния ден на тежко военно поражение за Русия“ е трябвало да бъдат отменени от властите, посочвайки възможна вреда за репутацията на Путин в очите на неговия електорат. „Правителството не трябва да празнува, когато хората скърбят“, предпазлизо се присъедини към критиките за празника Сергей Миронов, лидер на партията "Справедлива Русия", която подкрепя Кремъл.

Той призова Москва „да отложи” фойерверките „до победата” над Украйна. „Това ще бъде уважение към онези, които в този ден с оръжие в ръце, рискувайки живота си, защитават цяла Русия, всички нейни жители на хиляди километри от домовете си”, подчерта политикът.

Междувременно гневът на много руски военни блогъри беше насочен срещу тромавата информационна тактика на Руското министерство на отбраната, не коментира ситуацията в Харковска област през първите дни на контранастъплението на Украйна.

Блогърите също остро критикуваха руските власти за неспособността им да осигурят правилното изтегляне от района на Харков на онези жители, които подкрепиха руската окупация и искаха да напуснат региона преди бързото настъпление на украинските войски.

Алексей Чадаев – журналист, политолог и обществен деятел, също лоялен към Кремъл, смята, че руската армия „като цяло, като структура, в сегашния си вид – меко казано – е ограничено пригодна за съвременна война“.

„Основните недостатъци се крият не в способността за събиране на жива сила, доставки, оръжия и дори не в управлението като такова, а в нивото на стратегическо мислене, качеството на разбиране на ритъма и логиката на конфронтацията“, коментира той отстъплението на Русия. Според него последното поражение на руските войски „все повече и повече напомня“ за катастрофата, пред която Червената армия на Съветския съюз е изправена на почти същата територия през Втората световна война. Именно тук германците започват операция Фредерикус (битката за Харков през 1942 г. – бел.р.), нанасяйки тежък удар на Съветската армия, която е обкръжена и губи дава четвърт милион убити и ранени. „Или се бием, или се предаваме, няма трети вариант. Така че нека решим. Но ако питате мен, аз съм за битката“, категоричен е Чадаев.

* Автор на този текст, който POLITICO публикува днес, e Сергей Кузнецов.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка