Банкери настояват предложението на кабинета за данък свръхпечалба да отпадне

Асоциацията на банките в България призова предложението за облагане на свръхпечалбите в сектора да отпадне. Това се казва в първата публична позиция на асоциацията след публикуването на предложенията за еднократната мярка.

Според банковата асоциация мярката ще има негативен ефект върху кредитирането и може да оскъпи държавния дълг. Освен това мярката няма достатъчна обосновка и противоречи на принципа на равнопоставеност и на националното и европейското право, предава БНР. 

Банките оспорват периода, използван за изчисляване на свръхпечалбата. В позицията на асоциацията е посочено, че между 2019 и 2025 г. печалбата им преди данъци нараства от 940 милиона до 2,15 милиарда евро. За същото време активите им почти се удвояват — с 98,8%, а цените нарастват с 41,6%. Затова, посочва АББ, сравнението на номиналните печалби без отчитане на инфлацията преувеличава реалния им ръст.

Включването на пандемичните 2020 и 2021 г., когато печалбите спадат, както и на 2022 г. с обезценките на държавни ценни книжа, според асоциацията изкуствено занижава базата за сравнение. Така последвалото възстановяване може да изглежда като извънредна печалба, коментират от АББ и подчертават, че по време на пандемията банките приложиха частен мораториум върху плащанията по кредити и натрупваха буфери, за да запазят устойчивостта на системата и възможността да продължат да финансират икономиката.

АББ предупреждава и за последиците за кредитирането. Допълнителният данък може да ограничи капитала на банките и способността им да отпускат нови заеми, както и да доведе до по-неблагоприятни условия за клиентите. Това според позицията може да забави инвестициите и икономическия растеж.

Предложението предвижда още 33% данък върху печалбата на банките — след корпоративния данък от 10% и допълнителния глобален данък от 5%. В същото време, както е посочено в позицията, банките са сред големите данъкоплатци, осигуряват работа на над 25 хиляди души и са поели около 255 милиона евро разходи по подготовката за присъединяването към еврозоната. Според асоциацията краткосрочните бюджетни приходи трябва да се преценят спрямо риска от по-малко кредити, по-скъпо държавно финансиране и забавяне на икономиката.