Депутатите приеха на второ четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари

Парламентът прие на второ четене промени в Закона за мерките срещу изпирането на пари. С гласуваните текстове се пресича възможността през скрити сметки, през неидентифицирани лица, да се финансират организации, подпомагащи лица, поставени под санкции или терористични организации. 

С измененията се въвеждат допълнителни мерки като част от ангажиментите на България след присъединяването към Валутния механизъм (ERM II).  Предвижда се създаване на публичен електронен регистър към министъра на правосъдието, в който задължително ще се вписват лицата, които по занятие извършват дружествено управление - например адвокати, счетоводители, данъчни съветници. Предвижда се и отбелязване в Търговския регистър при установено несъответствие в данните относно действителния собственик. 

За вписване в регистъра ще се събират държавни такси, а заявлението за вписване ще се подава писмено до министъра на правосъдието или до определено от него длъжностно лице от състава на Министерството. За промяна на вписани обстоятелства не се дължи такса. Вписването и заличаването на обстоятелства ще се предоставят като електронна административна услуга. Предвижда се измененията, свързани с регистъра, да влязат в сила шест месеца след обнародването им в "Държавен вестник".

С проекта са регламентирани функциите на Комисията за финансов надзор и Българската народна банка във връзка с упражняването на надзорни правомощия върху банките – инвестиционни посредници. Ясно са разграничени надзорните функции на всеки орган, с оглед избягване на дублирането на едни и същи правомощия от две или повече институции, пише в мотивите за промяна на закона.

Отхвърлени бяха предложенията на ПП-ДБ да отпадне възможността за писмено подаване на заявление за вписване или за промяна при вписани обстоятелства в регистъра, както и да не се дължи такса.

Резерви към тези идеи изрази и заместник-министърът на правосъдието Емил Дечев. Според него "липсата на възможността за писмено подаване ще ограничи достъпа до електронния регистър на всички лица, които не разполагат с електронен подпис, или нямат възможност да подават по електронен път".

"Ограничаването на достъпа винаги води до ограничаване на права. Дейностите по реализирането и функционирането на предвидения регистър изискват обезпечаването на човешки и финансови ресурси", каза Дечев.

"Разширява кръгът на задължените лица по този закон, които трябва да се впишат в съответния регистър срещу заплащане на държавна такса и страх от санкция. Тази глоба ще бъде начислявана ежемесечно, докато не бъде извършено съответното вписване", отбеляза Цвета Рангелова от "Възраждане" и отново постави и въпроса за адвокатската тайна.  

Васил Пандов от "Продължаваме промяната - Демократична България" коментира, че с промените всъщност задължават 90 % от представителите на адвокатурата да се впишат в този регистър. По думите му, това е лесен, механичен подход, но не е най-добрият. Той поиска да не се събира такса за вписването.