POLITICO: Урсула фон дер Лайен оказва натиск върху страните от ЕС да номинират жени като кандидати за комисари

Урсула фон дер Лайен оказва натиск върху страните от ЕС да номинират жени за следващия състав на Европейската комисия, като се стреми да избегне потенциалното унижение от представянето на екип, доминиран от мъже, пише POLITICO.

Двама служители на ЕС изтъкнаха риска от „срам“ за институцията, която публично насърчава равенството между половете и има ролята на „комисар по въпросите на равенството“, ако фон дер Лайен не постигне значително равенство. 

По време на първия си мандат като ръководител на изпълнителната власт на Европейския съюз Фон дер Лайен се изправи срещу множество кризи, включително справяне с пандемия и пълномащабно нахлуване на Русия в Украйна. Сега най-влиятелният политик в Европа е изправена пред неочаквано предизвикателство, докато събира екипа си от 26 комисари от държавите-членки на Европейския съюз: постигане на равенство между половете. В момента националните столици са представили девет кандидатури на жени, без самата фон дер Лайен. 

Експерти и политици, които са съгласни с искането на фон дер Лайен, твърдят, че нейната Комисия може да се окаже по-малко колегиална и в крайна сметка по-малко ефективна, тъй като няма достатъчно жени на масата.

„За съжаление равенството между жените и мъжете все още се разглежда като незадължително или като нещо за еднократна употреба“, казва Жеромин Андолфато, отговорник за политиките и кампаниите в Европейското женско лоби. 

В знак на това, че Урсула фон дер Лайен настоява усилено за постигане на възможно най-близко равенство, в понеделник Белгия заяви, че ще изпрати жена комисар, а Румъния се съгласи да замени предложения от нея мъж комисар с жена.

Трима дипломати, разговаряли с POLITICO, заявиха, че фон дер Лайен оказва натиск върху поне пет по-малки държави от ЕС, включително Словения и Малта, да обмислят замяната на предложените от тях кандидати мъже с жени. Дипломатите, както и други, цитирани в този материал, са получили анонимност, за да говорят свободно за поверителните обсъждания между кабинета на фон дер Лайен и техните правителства. Фон дер Лайен е призовала Малта да предложи удължаване на мандата на сегашния еврокомисар Хелена Дали, вместо да изпрати Глен Микалеф, предложен от министър-председателя на Малта Робърт Абела, съобщиха двама дипломати от ЕС. Но Абела няма да промени решението си за изпращане на Микалеф, защото „това би подкопало авторитета му“, заяви трети дипломат от ЕС. Фактът, че смяната на кандидата ще бъде мотивирана от пола, „няма да се хареса на правителството и на малтийците като цяло“.

„Доказано е, че е много полезно в колегията да има баланс между половете и беше много далновидно да се поиска това“, заяви Вера Йоурова, напускащият чешки комисар, която беше съюзник на фон дер Лайен по време на предишния мандат.

Пренебрегване на призива за две имена

Други дипломати, служители на ЕС и експерти също предупредиха, че фон дер Лайен е създала ситуация, в която националните столици сякаш се противопоставят на нейната власт, като игнорират молбите ѝ да изпрати повече жени в Брюксел. В писмо до лидерите на ЕС фон дер Лайен открито поиска да й представят две имена за всеки пост на комисар, които да разгледа - едно мъжко и едно женско, а не само едно.

Изглежда, че тази молба се е обърнала с гръб, тъй като повечето държави отказаха да се вслушат в искането на фон дер Лайен и изпратиха само едно име (само България публично номинира мъж и жена). 

Един високопоставен служител на ЕС заяви, че фон дер Лайен е страдала от комбинация от неподчинение от страна на държавите членки, които не са смятали за необходимо да изпълнят искането ѝ, липса на публичен протест от страна на брюкселските политици и обикновен лош късмет. 

„Не става въпрос за това, че държавите членки се опитват да бъдат злонамерени“, каза дипломат от ЕС от страна, предложила кандидат мъж, говорейки при условие за анонимност. 

Някои дипломати посочват редица други причини, поради които държавите не са направили това, което фон дер Лайен е поискала от тях - от коалиционни споразумения, които отнемат правото на номиниране на комисар от ръцете на лидера, през вътрешнополитически императиви до простия факт, че публичното посочване на двама кандидати излага на политическо унижение този, който не получи работата.

„Трудно е да се посочат две имена на хартия, защото този, който губи, губи, а в политиката това води до лоша оптика“, добави дипломатът на ЕС. Понякога, казва дипломатът на ЕС, изборът кой да бъде изпратен в Брюксел е продиктуван от силно вътрешни съображения: от желанието да се „отървем“ от някоя партийна фигура до необходимостта да се възнагради някой с висок пост в Брюксел, където средната заплата на еврокомисар през 2023 г. възлиза на повече от 25 000 евро на месец без данъци (президентите, изпълнителните вицепрезиденти и ръководителят на външната политика печелят повече). В Белгия, например, постът се озова при министъра на външните работи Хаджа Лахбиб, защото никоя друга политическа партия не пожела да се откаже от министерски пост в предстоящото правителство за него. 

„В крайна сметка много от тези назначения се правят с оглед на националната логика, а не на брюкселската“, допълва дипломатът. 

Друг европейски дипломат допълни, че подкрепя стремежа на фон дер Лайен за баланс между половете, но постигането му е неин проблем.

„В крайна сметка от фон дер Лайен зависи да „реши този пъзел“ и тя може да използва силна ръка, да убеждава или да подкупва държавите членки, за да предложи повече жени“, каза европейският дипломат.

Някои дипломати посочват редица други причини, поради които държавите не са направили това, което фон дер Лайен е поискала от тях - от коалиционни споразумения, които отнемат правото на номиниране на комисар от ръцете на лидера, през вътрешнополитически императиви до простия факт, че публичното посочване на двама кандидати излага на политическо унижение този, който не получи работата.

„Трудно е да се посочат две имена на хартия, защото този, който губи, губи, а в политиката това води до лоша оптика“, добави дипломатът на ЕС. 

Понякога, казва дипломатът на ЕС, изборът кой да бъде изпратен в Брюксел е продиктуван от силно вътрешни съображения: от желанието да се „отървем“ от някоя партийна фигура до необходимостта да се възнагради някой с висок пост в Брюксел, където средната заплата на еврокомисар през 2023 г. възлиза на повече от 25 000 евро на месец без данъци (президентите, изпълнителните вицепрезиденти и ръководителят на външната политика печелят повече). В Белгия, например, постът се озова при министъра на външните работи Хаджа Лахбиб, защото никоя друга политическа партия не пожела да се откаже от министерски пост в предстоящото правителство за него. 

„В крайна сметка много от тези назначения се правят с оглед на националната логика, а не на брюкселската“, допълва дипломатът. Друг европейски дипломат допълни, че подкрепя стремежа на фон дер Лайен за баланс между половете, но постигането му е неин проблем. „В крайна сметка от фон дер Лайен зависи да „реши този пъзел“ и тя би могла да наложи сила, да убеди или да подкупи държавите членки, за да предложи повече жени“, казва европейският дипломат. 

Уроци по история

Когато Урсула фон дер Лайен състави първия си екип на Комисията през 2019 г., тя не беше изправена пред същото предизвикателство с паритета, тъй като държавите изпратиха повече жени, отколкото този път.

Макар че договорите на ЕС не изискват от председателя на Комисията да събере балансиран по пол екип, това все по-често се разглежда като приоритет за бъдещите председатели, като се започне от 10-годишния мандат на Жозе Мануел Барозу като председател на Комисията, който започна през 2004 г.

Фон дер Лайен, чийто първи мандат започна през 2019 г., беше първият президент, който постигна баланс между половете в изпълнителната власт на ЕС. Нейният предшественик Жан-Клод Юнкер имаше девет жени от общо 27 комисари. Нарастващият риск за фон дер Лайен е, че въпреки молбите си към столиците и символиката на собственото си преизбиране, тя може да се окаже начело на Европейската комисия, доминирана от най-много мъже от времето на  Юнкер насам.  „Въпреки че никога не съм виждала пола като единствен квалификационен критерий, бих съжалила, ако в следващата Комисия има по-малко жени, отколкото в тази на Юнкер“, каза Йоурова. 

Тъй като натискът върху фон дер Лайен да финализира избора си нараства, изглежда, че тя прави точно това: завърта гайките на страните членки на ЕС, за да предложат кандидати жени или да сменят първоначалното си мъжко предложение с женско.

Ако не успее, фон дер Лайен може да се сблъска с унизителната задача да съобщи на Парламента, че не е успяла да постигне баланс между половете, само няколко месеца след като обеща, че ще го постигне.

Нейното последно средство? Да се надява, че Парламентът ще се намеси, за да изравни резултата по време на изслушванията, на които ще може да наложи вето на кандидатите за комисари. Миналия път те отрязаха три имена от списъка както преди, така и по време на изслушванията.

Този път, поне според високопоставеното длъжностно лице, депутатите могат да поискат още повече скалпове, принуждавайки страните да предложат алтернативни кандидати и евентуално повече жени.

„ЕС има правното задължение да гарантира равенството между жените и мъжете и да прилага интегрирания подход за равенство между половете в политиките на ЕС. Тази цел не може да бъде постигната без равно представителство на жените на най-високите позиции при вземането на решения и е време държавите членки да я осъзнаят напълно“, заяви Андолфато от Европейското женско лоби.