Ако изборите бяха днес: 8 партии в парламента и според "Галъп"

Ако изборите бяха днес: 8 партии в парламента и според Галъп

Ако изборите бяха днес: 8 партии в парламента и според "Галъп"

Ако парламентарните избори бяха днес, подкрепата на ГЕРБ и "Продължаваме Промяната" сред всички имащи право на глас запазва паритет, макар че сред твърдо настроените към гласуване електорати картината е различна и "ножицата се отваря" в полза на ГЕРБ, при ръст на "Възраждане", както и при добър старт на новата партия на Стефан Янев "Български възход". Няма структурни размествания в доверието към основните институционални и партийни лидери в страната, макар че има признаци на общ спад. Спадът в правителственото доверие донякъде среща спирачка в известно нежелание за оставка и особено за предсрочни избори. Декларираната подкрепа за действията на Владимир Путин в Украйна остава ниска. Твърда остава обществената нагласа срещу компромиси със Северна Македония. 

Това показват наблюденията от месечното издание на "Политическия и икономически индекс"  - независимото ежемесечно изследване на "Галъп интернешънъл". Проучването е проведено сред 805 пълнолетни българи, между 29 април и 6 май 2022 г., чрез пряко интервю "лице в лице" сред двустепенна извадка на случаен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. 

Сред общите нагласи на всички имащи право на глас символична е разликата между ГЕРБ (13,9%) и "Продължаваме промяната" (13,4%). ДПС (7,4%) и "Възраждане" (5,4%) са следващите в класацията, БСП е с 4,9%, а "Има такъв народ" - 4,8%. Около 4-процентната бариера са и новата партия на Стефан Янев (3,8%) и "Демократична България" (3,7%).

Партията на Янев обаче все още е частично непозната, коментират анализаторите. "Демократична България" пък е формация, която традиционно се мобилизира в самата изборна ситуация. Резултатите на тези две формации личат по-добре на база твърдо решили да гласуват. След тях идват ВМРО, "Изправи се, България" и други, както и "Не подкрепям никого". 35% казват, че не биха гласували. 

А каква е картината сред онези, които са направили своя избор да гласуват (където се изчислява бариера от 4% и се вижда кои са формациите с изгледи за влизане в парламента)? ГЕРБ води с 24,9% срещу 18,2% за "Продължаваме промяната". ДПС и "Възраждане" са изравнени, съответно с 11,1% и 10,5%. При "Възраждане" обаче може да се очаква и известен "скрит вот" в реална изборна ситуация. При ДПС пък следва да се има предвид потенциалният вот от Турция. БСП има 9,7% от "твърдите" гласоподаватели. Тук ясно проличава високият старт на формацията на Стефан Янев – с 5,6% тя е своеобразен водач в пакета с ДБ (5,5%) и ИТН (5,4%). ВМРО е с 1,5%, а "Изправи се, България" – с 1,1%. Така, ако изборите бяха днес, формациите, влизащи в парламента, биха били осем. Новият участник е партията на Стефан Янев, чийто потенциал тепърва ще се развива, коментират социолозите на "Галъп".

Според проучването, най-харесвана фигура сред лидерите в политическата власт е Румен Радев (46,4% заявено доверие), следван от Стефан Янев (29,6%), Кирил Петков (28,9%) и Асен Василев (25,2%), Бойко Борисов (13,9%), Слави Трифонов (12,5%), Корнелия Нинова (12,3%), Костадин Костадинов (11,1%), Христо Иванов (9,1%), Мустафа Карадайъ (8,5%), Никола Минчев (7,9%), Атанас Атанасов (5,3%). По традиция у нас голямата част от дяловете до сто са недоверие, а също и известни дялове колебание и незапознатост. Радев е и единствената фигура с положителен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. Никола Минчев пък още не е в достатъчна степен познат на българите и данните за него тепърва ще показват каква е реалната оценка, отбелязват от "Галъп".

По отношение на устойчивостта в правителството, от "Галъп" отбелязват, че традиционният стартов кредит на доверие на правителството също традиционно свършва и идните месеци ще докажат дали става дума за стремителен спад или за обичайната ерозия. Пред перспективата оставка обаче общественото мнение е по-скоро неохотно. Още по-неохотно остава то, когато се постави въпросът за нови избори, коментират анализаторите.

Още по-шарен и фрагментиран парламент биха формирали нови избори, сочи независимо изследване на "Галъп". Освен сегашните формации, в него ще попадне и новосформираната партия на Стефан Янев, гласят данните от анкетата, проведена сред 805 пълнолетни българи в периода между 29 април и 6 май 2022 г. по метода пряко интервю „лице в лице“.

Към началото на май доверието в правителството е 26%, а недоверието 62,4%. Оставка искат 35%, но други 41,1% не искат. Останалите се колебаят. Новите избори пък продължават да отблъскват - 24,3% ги искат, но 44,1% не искат. Очевидно, ниското доверие в правителствата у нас застига и този кабинет, но липсата на оформила се алтернатива, както и нежеланието на обществото към външните опасности да се добавят и вътрешни трусове, го запазва от още по-сериозни изпитания. И по показателя "оставка", и по показателя "предсрочни избори" обаче, "ножиците" се свиват с времето в негативна за властта посока, добавят от "Галъп" .

По най-важната текуща тема – войната в Украйна: 47,1% казват, че не са съгласни с действията на Владимир Путин в Украйна. На обратното мнение са 28,6%. Останалите се колебаят. Въпреки немалката зона на колебание отчетливото становище на хората с декларирано активно мнение е против. Следва да се има предвид, че част от отговорите може да съдържат елемента на "желателния отговор", уточняват от "Галъп".

По темата „Северна Македония“ не се наблюдава промяна, посочват социолозите. Общественото мнение у нас за пореден месец през настоящата година показва условно съотношение 10 към 1 (61,8% срещу 6,1%), че Скопие трябва да е в ЕС, но само при изпълнение от страна на Скопие на договора между двете ни страни, срещу мнението, че Скопие трябва да получи нашата подкрепа без условия. По традиция, има и осезаем дял (10,7%), които дори биха се съгласили България въобще да не допуска Македония – при никакви условия. На въпрос кое е по-важното: бързият европейски път на Северна Македония или първо уреждането на двустранните ни отношения, съотношението е 6,4% срещу 69,7%.

* Методология: Изследването "Политическия и икономически индекс" на "Галъп интернешънъл" е независимо. Проучването е проведено сред 805 пълнолетни българи, между 29 април и 6 май 2022 г., чрез пряко интервю "лице в лице" сред двустепенна извадка на случаен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Възможно отклонение: ±3.5% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е приблизително равен на 54 хил. пълнолетни българи.  

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ