Колко партии в новата българска история са постигали пълно мнозинство?

Предварителните резултати от изборите на 19 април показват, че Прогресивна България, партията на президента (2017 - 2025 година) Румен Радев, ще може да сформира самостоятелно мнозинство с около и дори над 130 депутати в 52-рия парламент. Подобни победи обаче са по-скоро изключения в политическата история на страната от последните десетилетия.

В периода след 1989 година, когато се възстановява парламентарната демокрация, не са много случаите, в които една политическа сила се е радвала на пълно мнозинство в Народното събрание. 

Първите свободни избори са за Велико народно събрание и са спечелени от Българската социалистическа партия, която получава 2.88 милиона гласа, или 47.2% от всички, което ѝ осигурява 211 депутати от общо 400 във ВНС.  

А първият случай, в който една коалиция печели абсолютно мнозинство в Обикновено народно събрание, е през 1997 година. Тогава Обединените демократични сили печелят изборите с 52% (около 2.2 милиона гласа) и получават пълно мнозинство от 137 депутати в 38-ия парламент.  

Ключов е и контекстът, в който се случват тези събития - тежката икономическа и политическа криза през зимата на 1996–97 г., която мобилизира избирателите.

Правителството на Иван Костов е и едно от малкото в най-новата ни история, които са изкарали пълния си 4-годишен мандат.  

Партията Национално движение Симеон Втори печели следващите избори през 2001 година, като получава 1.95 млн. гласа (42.7% от всички). Те обаче не са достатъчни за пълно мнозинство и така НДСВ остава със 120 депутати, управлявайки с подкрепата на Движението за права и свободи. Правителството на Симеон Сакскобургготски също изкарва пълния си мандат.   

Партията на Бойко Борисов ГЕРБ, която е сформирала общо четири редовни правителства в последните близо 17 години, никога не е успявала да постигне пълно парламентарно мнозинство, макар че през 2009 година печели 1.67 млн. гласа (39.7% от всички).

За сравнение, на вчерашните избори Прогресивна България взе около 1.3 милиона гласа, които се оказаха абсолютно достатъчни за мнозинство. Разликата с края на 90-те години и началото на новия век е в избирателната активност - сега те я много по-ниска, макар че беше над нивото от последните няколко парламентарни вота. По предварителни данни е била малко под 50%. За сравнение, на изборите през 1997 година активноста е била близо 60%, през 2001 година - 67 на сто, а през 2009 г. - отново около 60%. 

Това е причината, поради която днес с по-малко гласове една партия има шанс да си осигури пълно мнозинство в парламента. 

Прогресивна България е едва втората политическа сила, която успява да постигне подобен успех през последните близо 40 години. Това ще бъде напълно достатъчно, за да провежда самостоятелна политика. Единственото изключение са евентуалните промени в Конституцията, за които ще са ѝ необходими 160 депутати и ще трябва да търси подкрепа от други политически сили. 

По отношение на съдебната реформа, например (тема, която Румен Радев засегна неколкократно в своята предизборна програма), решения като разделянето на Висшия съдебен съвет и промените в правомощията на прокуратурата, ще изискват именно такива конституционни корекции и най-вероятно за тях партията на Радев ще се нуждае от външна подкрепа. 

Дали ще я поиска и дали ще я получи, предстои да видим. А също и дали с осигуреното пълно мнозинство новият кабинет ще стане четвъртият в най-новата ни история, завършил пълния си мандат.