Колко партии в новата българска история са постигали пълно мнозинство?

Колко партии в новата българска история са постигали пълно мнозинство?

Предварителните резултати от изборите на 19 април показват, че Прогресивна България, партията на президента (2017 - 2025 година) Румен Радев, ще може да сформира самостоятелно мнозинство с около и дори над 130 депутати в 52-рия парламент. Подобни победи обаче са по-скоро изключения в политическата история на страната от последните десетилетия.

В периода след 1989 година, когато се възстановява парламентарната демокрация, не са много случаите, в които една политическа сила се е радвала на пълно мнозинство в Народното събрание. 

Първите свободни избори са за Велико народно събрание и са спечелени от Българската социалистическа партия, която получава 2.88 милиона гласа, или 47.2% от всички, което ѝ осигурява 211 депутати от общо 400 във ВНС.  

А първият случай, в който една коалиция печели абсолютно мнозинство в Обикновено народно събрание, е през 1997 година. Тогава Обединените демократични сили печелят изборите с 52% (около 2.2 милиона гласа) и получават пълно мнозинство от 137 депутати в 38-ия парламент.  

Ключов е и контекстът, в който се случват тези събития - тежката икономическа и политическа криза през зимата на 1996–97 г., която мобилизира избирателите.

Правителството на Иван Костов е и едно от малкото в най-новата ни история, които са изкарали пълния си 4-годишен мандат.  

Партията Национално движение Симеон Втори печели следващите избори през 2001 година, като получава 1.95 млн. гласа (42.7% от всички). Те обаче не са достатъчни за пълно мнозинство и така НДСВ остава със 120 депутати, управлявайки с подкрепата на Движението за права и свободи. Правителството на Симеон Сакскобургготски също изкарва пълния си мандат.   

Партията на Бойко Борисов ГЕРБ, която е сформирала общо четири редовни правителства в последните близо 17 години, никога не е успявала да постигне пълно парламентарно мнозинство, макар че през 2009 година печели 1.67 млн. гласа (39.7% от всички).

За сравнение, на вчерашните избори Прогресивна България взе около 1.3 милиона гласа, които се оказаха абсолютно достатъчни за мнозинство. Разликата с края на 90-те години и началото на новия век е в избирателната активност - сега те я много по-ниска, макар че беше над нивото от последните няколко парламентарни вота. По предварителни данни е била малко под 50%. За сравнение, на изборите през 1997 година активноста е била близо 60%, през 2001 година - 67 на сто, а през 2009 г. - отново около 60%. 

Това е причината, поради която днес с по-малко гласове една партия има шанс да си осигури пълно мнозинство в парламента. 

Прогресивна България е едва втората политическа сила, която успява да постигне подобен успех през последните близо 40 години. Това ще бъде напълно достатъчно, за да провежда самостоятелна политика. Единственото изключение са евентуалните промени в Конституцията, за които ще са ѝ необходими 160 депутати и ще трябва да търси подкрепа от други политически сили. 

По отношение на съдебната реформа, например (тема, която Румен Радев засегна неколкократно в своята предизборна програма), решения като разделянето на Висшия съдебен съвет и промените в правомощията на прокуратурата, ще изискват именно такива конституционни корекции и най-вероятно за тях партията на Радев ще се нуждае от външна подкрепа. 

Дали ще я поиска и дали ще я получи, предстои да видим. А също и дали с осигуреното пълно мнозинство новият кабинет ще стане четвъртият в най-новата ни история, завършил пълния си мандат.
 

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Берлин оттегли съпротивата си срещу придобиването на Commerzbank от UniCredit
Времето в неделя: Предимно слънчево с максимални температури до 18 градуса
Ребалансиране без нарушаване на бюджета
Износът на петрол през Ормузкия проток спада рязко на фона на зачестилите ирански атаки
Можем ли да бъдем продуктивни през целия работен ден?
Макрон обмисля промяна в конституцията на Франция заради растящия държавен дълг
„Отвъд болката се крие по-голяма красота“: Принцеса Кейт откровено за живота след рака в нов филм
Мащабно изследване на мозъка поставя под въпрос популярна теория за контрола над емоциите
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
Фон дер Лайен предлага нов заем от 45 млрд. евро за Украйна
Товарен кораб потъва край нос Калиакра
От кариерни контакти до първа среща: LinkedIn се превръща в неочаквана платформа за запознанства
Започва строителството на третия лъч на метрото
Смяна в ръководството на Kaufland България: Петя Владимирова поема поста председател на Управителния съвет
Правила за нарушаване на правилата
България планира да придобие 57 самоходни гаубици „Сезар“ от Франция
Евтино и лесно
Интимният скандал с шефа на Nvidia Дженсън Хуанг вдигна търсенето на кожените якета Tom Ford
Американският военноморски флот е събрал над 20 кораба в Близкия изток
Международни хакери шпионирали българските държавни институции цели 5 години
Председателят на НСИ: Инфлацията е около 6%, но доходите продължават да изпреварват ръста на цените
КЗК разреши инвестицията на „Шнайдер Електрик“ в българската „Шелли Груп“
Украйна увеличава натиска върху руската логистична мрежа с удари по Кримския мост
Започват да изплащат добавката от 50 евро за Коледа
АПИ: Днес избягвайте магистрала Хемус, ако е възможно
Тръгват големи съкращения в "Арсенал"
50-те най-добри ресторанта в света за 2026 г.: Първите три места са в Испания, Тайланд и Дания
Гърция привлича заможни купувачи на имоти от цял свят