Радев: България няма да признае референдумите в Украйна

Решението на президента на Руската федерация за частична мобилизация ще повиши интензитета на бойните действия, ще ескалира конфликта и е заплаха за сигурността с трудно предвидими последици. Към момента няма пряка военна заплаха за сигурността на страната ни, но България като отговорен член на Европейския съюз е част от общата външна политика и подкрепя санкционния режим на съюза. Това заяви президентът Румен Радев след продължилата почти 3 часа консултативна среща, на която бяха обсъдени последиците за сигурността, икономиката и социална сфера от ескалацията на войната в Украйна. В нея участваха министри, зам.-министри, директори на агенции и на военното разузнаване.

"България е сред най-засегнатите. Ескалацията на конфликта може да засегне не само доставките на газ, но и доставките на петрол и производството на горива у нас. Работата на големите електроцентрали, доставките по море... Всичко това, взето заедно, знаем какво означава - задълбочаване на икономическата и социалната криза”,

Той припомни, че от първия ден на тази война призовава за прекратяването на бойните действия и за мирно уреждане на конфликта със средствата на дипломацията.

"За съжаление, стремежът към военна победа на всяка цена заглушава призивите за мир. Разумът отстъпва на оръжията. Решението на президента на Руската федерация за частична мобилизация ще повиши интензитета на бойните действия, ще ескалира конфликта и е заплаха за сигурността с трудно предвидими последици. Недопустимо е три десетилетия след края на Студената война отново да се разиграва ядрената карта. Колкото и абсурдно да звучи тази заплаха не може да бъде пренебрегвана", каза той.

България категорично няма да признае започналите днес референдуми в украински области, които са под руски контрол. "Референдуми в зона на бойни действия, където до урните падат снаряди, са правен абсурд и България няма да ги признае.

"Наред с ескалацията на конфликта растат и рисковете за нашия регион, за Европа и за света. Въпреки че към момента няма пряка военна заплаха за сигурността на страната, тези рискове се оценяват и се набелязват мерки за тяхното минимизиране. България работи усилено за гарантиране на своята сигурност чрез укрепване на националния отбранителен капацитет и изпълнение на своите ангажименти в колективната система за сигурност на Алианса", посочи той.

Според Радев, рисковете от тази война не се изчерпват с военната сигурност. Като отговорен член на Европейския съюз България е част от общата външна политика и подкрепя санкционния режим на съюза. Но Европа е длъжна паралелно с налагането на санкции да търси активно механизми за минимизиране на риска от тези санкции, защото по този начин тя сама застрашава своя индустриален капацитет и конкурентоспособност.

"Виждаме, че расте политическата и икономическата ни стабилност. Цената на ескалацията отново ще се плати от гражданите, които все повече изразяват открито своето безпокойство и недоволство от непосилните цени. България е сред най-засегнатите. Ескалациите на конфликта може да засегне не само доставките на газ, но и доставките на петрол и производствата на горива у нас, работата на големите електро централи, доставките по море, а всичко това взето заедно означава следващо задълбочаване на икономическата и социалната криза", добави той.

Служебното правителство полага всички усилия, за да смекчи ефектът от тези кризи в своите времеви и нормативни рамки, които често изостават от динамиката на процесите поради липса на работещ парламент. Затова е критично важно България да има парламент и устойчиво редовно правителство, подчерта още президентът и припомни, че след седмица ни предстои да проведем изключително важни изброи. "Тук е времето да чуем партиите с амбиция да управляват как ще преодоляват политическата криза и около какво ще се обединяват, за да постигнат управленско мнозинство", заяви Радев.

Президентът призова партиите за обединение пред лицето на кризата, рисковете и заплахите, да привлекат гражданите да гласуват, за да има такава избирателна активност, която да даде достатъчно легитимност на следващия парламент и правителство, за да вземат тежки, но важни стратегически решения с дългосрочен хоризонт.

В срещата при президентът Румен Радев участваха министър-председателят Гълъб Донев, заместник министър-председателят по икономическите политики и служебен министър на транспорта и съобщенията Христо Алексиев, заместник министър-председателят по обществения ред и сигурност и служебен министър на вътрешните работи Иван Демерджиев, заместник министър-председателят по социалните политики и служебен министър на труда и социалната политика Лазар Лазаров, министърът на отбраната Димитър Стоянов, министърът на енергетиката Росен Христов, министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов, заместник-министърът на външните работи Велислава Петрова, заместник началникът на отбраната генерал-лейтенант Димитър Илиев, заместник главният секретар на МВР Станимир Станев, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" Пламен Тончев, заместник-председателят на Държавна агенция "Разузнаване" Асен Тутеков и директорът на Служба „Военно разузнаване“ бригаден генерал Венелин Венев.

По-рано днес министърът на отбраната Димитър Стоянов коментира, че българската армия е в постоянна бойна готовност, а наблюдението и разузнаването в източната част на страната е засилено.