Спешно ремонтират три закона заради проблемите с избора на служебен премиер

Правната комисия в парламента се събра на извънредно заседание, за да търси спешни решения за възникналите законови ограничения, възпрепятстващи избора на служебен премире измежду заложените в поправките на Конституцията десет възможности. В специализираните закони за БНБ, Сметната палата и Закона за Омбудсмана изрично е записано, че титулярите и заместниците им не могат да заемат друга платена държавна длъжност. След промените в Конституцията, президентът трябва да избира служебен премиер от този списък с висши държавници. Повечето от потенциалните кандидати след консултации при президента обаче заявиха, че не могат да заемат поста като се аргументираха именно със законови ограничения.

Комисията се събра по време на почивка на пленарното заседание, предава БТА. 

Поправките в Закона за БНБ са внесени днес от народните представители Теменужка Петкова, Йордан Цонев, Анна Александрова и Хамид Хамид. Според предлаганите промени следва управителят и подуправителите да имат възможност да извършват и друга дейност, освен преподавателска или като членове на органите на дружества, в които БНБ има участие, или на международни организации във връзка с дейността й, само когато са назначени за служебен министър-председател. В случай че те бъдат назначени за служебен министър-председател, същите ще имат възможност да ползват неплатен годишен отпуск за периода, в който са назначени, като след освобождаването им продължават мандата, за който са избрани.

С изменението в Закона за Омбудсмана следва омбудсманът и заместник-омбудсманът да имат възможност да заемат платена длъжност само когато са назначени за служебен министър-председател. В случай че те бъдат назначени за служебен министър-председател, същите ще имат възможност да ползват неплатен годишен отпуск за периода, в който са назначени, като след освобождаването им продължават мандата, за който са избрани, посочват вносителите.

Вносителите предлагат и промени в Закона за Сметната палата, според които следва председателят и заместник-председателите да имат възможност да заемат платена длъжност само когато са назначени за служебен министър-председател. В случай че те бъдат назначени за служебен министър-председател, същите ще имат възможност да ползват неплатен годишен отпуск за периода, в който са назначени, като след освобождаването им продължават мандата, за който са избрани, пише още в мотивите към законопроекта.

„Ние сме против това да бъде разглеждан законопроект, по който не са изтекли сроковете най-малкото за становища, независимо от това колко е обемен“, заяви Петър Петров от „Възраждане“ и призова да гласуват „против“ този дневен ред. 

Имахме буквално половин час да се запознаем с предложените текстове, посочи Гроздан Караджов от „Има такъв народ“. По думите му който и да е писал това, е „възприел принципа, че ако променим съответните специални закони и им разрешим да бъдат служебен министър-председател, то това ще реши проблема“. Проблемът обаче се корени в Конституцията, смята Караджов и цитира чл. 68, където по думите му е уредена несъвместимостта. Той посочи и решение на Конституционния съд, че всички публично-правни длъжности влизат в това число.

Независимо от възраженията извънредните поправки в Закона за БНБ извънредно влязоха и в дневния ред на пленарна зала като вече се обсъждат на първо четене.

От вчера започнаха срещите на президента Румен Радев с потенциалните служебни министър-председатели. След поправките в Конституцията изборът за служебен премиер се свежда измежду 10 фигури - председателят на Народното събрание, управителят или тримата подуправители на Българската народна банка, председателят или двамата заместник-председатели на Сметната палата, както и омбудсманът или заместникът му. Зам.-омбудсманът Елена Чернева-Маркова вече подаде оставка и така де факто отпада от списъка с възможни кандидати за служебен премиер. Омбудсманът Диана Ковачева пък следващата седмица се очасва да подаде оставка, тъй като прие назначение като съдия в Европейския съд по правата на човека.