Тристранката не постигна съгласие по предложението на БСП как да се определя минималната заплата

Бизнесът се обяви против предложението на БСП минималната заплата да е 50% от средната заплата в страната, синдикатите обаче го подкрепят. Това стана ясно на днешното извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, където бяха разгледани и законопроектите за обезщетенията за майчинство и преизчисляването на пенсиите.  

Заседанието започна с обсъждане на предложението на БСП за изменение и допълнение на Кодекса на труда. Промените, които предлага Левицата, е минималната работна заплата за 2023 г. да се определя до 31 октомври на текущата година и да не може да е по-малка от 50 на сто от средната брутна работна заплата за страната за предходните 12 месеца. Бизнесът отхвърли предложената промяна, която обаче срещна подкрепа от страна на синдикатите. 

"При 710 лева минимална работна заплата, реално от работника или служителя се получават 549 лева след удръжка върху доходите, а линията на бедност за следващата година ще е 504 лева. Тоест, хората, които работят на минимална работна заплата, ще са на 45 лева над новата линия на бедност. Кой ще обясни, че работят, но са работещи бедни, защото минималната работна заплата не им осигурява достоен живот", попита председателят на социалната комисия и депутат от БСП Георги Гьоков.  

Той коментира още, че разговорите за минималната работна заплата за догодина е трябвало да са приключили вече. Според него обаче има нежелание у служебния кабинет да определи размерът на минималната работна заплата. Гьоков добави, че социалистите настояват за 850 лв.

Според представителите на бизнеса, минималната заплата трябва да се определи по механизъм, договорен със синдикатите, а не предлаган от депутатите. 

"В 22 от общо 27 области в страната, средната работна заплата е под 1500 лева. В осем области в страната средната работна заплата е под 1300, а в пет - под 1200. Приемането на минимална работна заплата от 850 лева ще доведе до това, че средната работна заплата, отнесена към минималната работна заплата в тези пет области ще бъде 71%", заяви Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал. 

Българска стопанска камара категорично не приема подобен подход при приемането на минималната работна заплата в страната, както се предлага в законопроекта, заяви председателят на БСК Добри Митрев. 

Останалите работодателски организации също не подкрепят законопроекта. За разлика от тях, синдикатите приветстваха законопроекта на БСП.

"От години аргументите на бизнеса да се противи на договаряне на механизъм за минимална заплата са едни и същи. След като бъде направена тази първа стъпка, ние можем да направим останалото – да уговорим минимални работни заплати по икономически дейности, нещо, което безуспешно се опитваме да направим четири-пет години, ако не и повече", коментира президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов. 

От КНСБ също застанаха зад законопроекта. Оттам обаче предложиха корекция на предложението - за минималната работна заплата да се взема предвид размерът на средната работна заплата за първото и второто тримесечие като средноаритметична стойност. 

Забележка имаше и от страна на зам.-министъра на труда и социалната политика Емил Мингов. Той обясни, че социалното министерство подкрепя установяването на механизъм за гарантиране на адекватността на минималната работна заплата, но това не може да стане по начина, по който предлагат от БСП.

"В предложението се казва, че краен срок за определяне на МРЗ трябва да е 31 октомври, на база на средната работна заплата от предходните 12 месеца. Данните за средната работна заплата се публикуват на тримесечие. Към 31 октомври на съответната година Министерският съвет няма да има възможност да ползва окончателната статистическа информация за средната работна заплата за предходните 12 месеца", поясни зам.-министър Емил Мингов.  

Тристранният съвет не одобри законопроекта за промени в Кодекса за социално осигуряване, внесен от ДПС, който предвижда редовната наборна военна служба да се зачита за действителен стаж.

В дневния ред на извънредното заседание на НСТС са общо шест законопроекта. Сред тях има и предложение за осъвременяване на пенсиите, както и нови по-високи размери на помощите за семействата с деца.