„Възраждане“ иска да се обвържат заплатите на ръководството на БНБ с постигнатата ценова стабилност

„Възраждане“ внесе в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за Българската народна банка, с който се предлага въвеждане на пряка обвързаност между възнагражденията на управителя и членовете на Управителния съвет на БНБ и постигнатата ценова стабилност в страната. 

Предложението предвижда в закона да се регламентира какво включва общото възнаграждение на ръководството на БНБ - месечно възнаграждение, допълнително материално стимулиране, здравни и пенсионни застраховки и всички други парични плащания. Основният нов елемент е въвеждането на ясен и измерим механизъм, който свързва размера на тези възнаграждения с годишния темп на инфлация, се посочва в съобщението.

Съгласно законопроекта, при годишна инфлация до или равна на два процента е възможно увеличение на възнагражденията с до два процента през следващата година. В случаите, когато инфлацията надхвърля тези проценти, възнагражденията на управителя и членовете на Управителния съвет на БНБ се намаляват с разликата над този праг. Предвижда се инфлацията да се изчислява на база индекса на потребителските цени.

В преходните и заключителните разпоредби е заложено още, че след влизането в сила на закона общото възнаграждение на управителя и членовете на Управителния съвет на БНБ за 2026 г. ще бъде намалено с 1,5 процента спрямо нивото от края на 2025 г.

От партията посочват, че предложението е пряко свързано с ролята и отговорността на БНБ в контекста на въвеждането на еврото и участието на управителя на БНБ в Управителния съвет на Европейската централна банка. През годините БНБ последователно е поддържала позицията, че България устойчиво изпълнява инфлационния критерий и че присъединяването към еврозоната няма да доведе до ускоряване на инфлацията, посочват от „Възраждане“.

И допълват, че ако управителят на БНБ разполага с право на глас, инструменти и възможност да влияе върху паричната политика в рамките на Евросистемата, то неизпълнението на целта за ценова стабилност следва да носи и персонална отговорност.

Според вносителите липсата на ценова стабилност е пряко следствие от неспособност да се влияе ефективно върху вземането на решения и прилагането на наличните инструменти.