Колко похарчиха партиите за предизборна реклама в медиите

Днес е последният ден от кампанията за изборите 2 в 1. Въпреки че още не сме гласували, един от най-честите въпроси в публичното пространство е този дали това ще са последните парламентарни избори за годината. Същевременно кампанията за Европейски парламент (ЕП), която водят формациите, в голяма степен остана на заден план. Това си личи и от програмите на основните партии у нас. Доколкото изобщо са публикувани такива документи, то европейските теми в тях почти не са застъпени.

В последната дни от кампанията обаче зачестява политическата реклама в медиите, което е видно и от разходите за платено отразяване в края на предизборната надпревара.

Това потвърждават и данните от традиционния за Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) мониторинг на медийната реклама по време на предизборната кампания. Той включва официалните страници на 39 национални и регионални медии – 9 телевизии, 3 радиостанции, 11 вестника и 16 информационни сайтове и агенции (кои са те, може да видите ТУК). Според изискванията на Изборния кодекс договорите между партии и медии следва да се публикуват в тридневен срок от тяхното сключване и да се премахнат не по-рано от обявяването на изборния резултат.

За участие в изборите на 9-и юни ЦИК регистрира 30 политически формации и 1 инициативен комитет, които ще търсят подкрепа за ЕП, и 31 формации – за Народно събрание. За голяма част от тях това е осмата кампания в последните три години, което също може да е фактор, довел до намаляване на партийните финанси.

Колко похарчиха партиите за реклама? 

Два дни преди края на кампанията, участниците са похарчили общо 2 528 822 лв. за реклама. Това са средствата, отчетени за двата избора – за ЕП и за Народно събрание, към 5-и юни, 2024 г. Така се оказва, че разходите за медии на участниците са нараснали с повече от един милион лева в последните десет дни. Тази сума е сходна със средствата в кампанията за изборите от април, 2023 г., и почти равна на тези за кампанията за президентски и парламентарни избори от ноември, 2021 г. 

За пореден път партиите са изчаквали последните дни преди изборите, за да засилят рекламата на посланията си в медиите. Само две формации не са сключили договори към 5-и юни 2024 г.

Най-много средства са похарчили от "Възраждане" – 493 385 лв, следвани от "Продължаваме Промяната – Демократична България" (ПП-ДБ) с 373 410 лв. и "Има такъв народ" – 241 928 лв. Това е значително разместване в подредбата на формациите спрямо предходните десет дни в кампанията. От "Възраждане" увеличават три пъти разходите си за реклама в последната седмица и са сключили договори за сериозни суми с двете големи частни телевизии у нас.

От ИТН също имат споразумения с bTV и Nova TV и това води до увеличение от десет пъти на разходите им за реклама спрямо първите 20 дни от кампанията. От ГЕРБ-СДС (които са четвърти по разходи) пък подхождат по напълно различен начин и към този момент нямат сключени договори с нито една от двете телевизии.

В следващата графика е включена подробна информация за партиите и коалициите и изразходваните от тях средства за медийно отразяване към 5-и юни. 

Трябва да се отбележи, пишат авторите на изследването, че голяма част средствата, разходвани от партиите, се дължи на медийните пакети. От въвеждането им през 2014 г. досега, те варират от половин до един милион лева за изборен цикъл. Право на такива пакети имат партии и коалиции, които участват в избори на национално ниво, но не получават държавна субсидия, както и инициативните комитети. Медийните пакети са вид държавна помощ, която цели да осигури на по-малки и нови политически проекти (без значителни финансови ресурси) достъп до медиите, за да могат по този начин да предадат посланията си на избирателите. Размерът на пакетите за участниците в изборите варира между 5 000 и 40 000 лв. Централната избирателна комисия е органът, отговорен за отпускане на средствата от медийни пакети. 

Договорите на медиите не позволяват ясно да се разграничат сумите от медийни пакети в общите разходи на формациите за реклама, което затруднява тяхното проследяване. В тази връзка още преди изборите от април 2021 г. ИРПС, а впоследствие и в позициите си Общественият съвет към ЦИК, препоръчваха създаването на регистър за медийните пакети. Три години и седем кампании по-късно, ЦИК публикува такъв регистър с данни за разходваните средства от формациите от пакетите и доставчиците на медийни услуги, към които са насочени те. Въпреки че не става ясно за какви формати и участия се предоставят средствата, това е важна първа стъпка към повишаване на прозрачността по отношение на пакетите, добавят от Института за развитие на публичната среда. 

Обобщение на данните в регистъра към 5- юни, 2024 г. може да видите по-долу:

Кои медии са привлекли най-много средства? 

Общо 31 медии са публикували договори с политическите формации. Официалните отчети потвърждават необичайната тенденция от предишни кампании като  - на първо място по най-много привлечени средства е телевизия Евроком с 566 081 лв. Следват БНТ с 492 038 лв. и Nova TV с 345 656 лв. 

И в предишни кампании телевизия Евроком е била сред най-предпочитаните за реклама. Тя е избрана от 22 формации – както парламентарни, така и от по-малки политически субекти. Регистърът на ЦИК също показва, че към медията са насочени значителна част от пакетите в кампанията (и за ЕП и за Народно събрание).

Евроком също така продължава практиката да сключва договори за безвъзмездно отразяване и има десет такива споразумения със следните формации: ВМРО; "Солидарна България"; "Възраждане"; независимия кандидат Кузман Илиев; "БСП за България"; "Левицата"; "Синя България"; "Единение"; "Пряка демокрация" и "Ние гражданите". Интересно е, че преди десет дни Евроком бяха обявили безвъзмездни договори с още шест формации, но тези споразумения вече не са на сайта на телевизията. От начина, по който се обявява информацията за тях, не става ясно колко и какви услуги включват те.

За мониторинга на средствата за политическа реклама

Проследяването на средствата, които политическите субекти харчат за медии в предизборната надпревара, очертава в каква степен партии и медии спазват законовите изисквания за публичност и отчетност на финансирането на кампаниите. 

От своя страна избирателите имат възможност да направят информиран и свободен избор. Те могат ясно да се ориентират дали и доколко съдържанието в дадена медия е резултат от редакторска политика или пък е платено от политическите формации. 

Публичността на договорите е от полза и за медиите, които по този начин проследяват какви услуги, предоставяни от техните колеги, привличат най-голям интерес, какви са цените им и т.н.  

Това е и важен механизъм, чрез който политическите кандитати и анализаторите могат да научат повече за предпочитаните от партиите и кандидатите комуникационни канали.

След изборния ден екипът на Института за развитие на публичната среда ще събере окончателната информация за средствата, които партиите са отделили за реклама в наблюдаваните доставчици на медийни услуги.