България е под натиск да приеме по-строги мерки срещу тероризма

Общество

България е подложена на дипломатически натиск да промени антитерористичното си законодателство, за да спре свободното преминаване на джихадисти на път за Близкия изток, съобщава в. „Сега”.

Натискът се е засилил след масовите убийства в Париж миналата седмица. За спешни законодателни промени вчера настоя британският посланик Джонатан Алън, а в края на миналата седмица и координаторът на ЕС по въпросите на борбата с тероризма Жил де Керхов. Това става на фона на предстоящи високопоставени визити, в чийто център ще бъдат именно борбата с тероризма и засилването на сигурността по външните граници на Европейския съюз. Днес у нас пристига британският външен министър Филип Хамънд, в петък - американският държавен секретар Джон Кери и заместничката му Виктория Нюланд. В края на месеца се очаква да дойде и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг. 

Преди дни шефът на ДАНС Владимир Писанчев се оплака, че няма закон, по който да спира радикални елементи, които пътуват от Западна Европа към Сирия и Ирак, за да се бият на страната на "Ислямска държава". Паралелно Съветът за сигурност на ООН прие резолюция 2178, която изисква по-строги санкции срещу екстремистките групировки. Тя предвижда страните да не допускат на своя територия или да попречат на транзитното преминаване на хора, за които има информация, че са се насочили към държава, където да се включат в организация, подготовка, планиране и изпълнение на терористични действия. 

Според чужди дипломати българските закони не обхващат всички прояви на тероризъм, особено в хипотезите обучение, помагачество и финансиране. Те предлагат например да се въведат наказания за оказване на словесна подкрепа на екстремисти, както и за тези, които са тръгнали да се обучават за терористи. Липсата на такива текстове в НК позволявала на ислямски бойци, които са европейски граждани, да се движат свободно през България. От ДАНС се оплакват, че само могат да наблюдават предвижването им, ако няма международна заповед за ареста им или ако не са нарушили българските закони. По неофициална информация след атентата в Бургас от ДАНС и МВР са започнали да обменят повече информация с Европол за влизащите в страната. Констатацията била, че през страната ни са минали голям брой чужденци, свързани с екстремистки групировки, но службите не са направили нищо. 

Засега правителството се е заело само с промяна на Наказателния кодекс (НК). Тя е възложена на междуведомствена група, в която влизат представители на ДАНС, разузнаването, министерствата на външните, на вътрешните работи и правосъдието и която трябваше да е готова в средата на декември. Работата обаче е зациклила, защото представители на правосъдното министерство са против промени в НК. Според официалния отговор на пресцентъра му "се обсъжда дали такива промени са нужни".

През последните дни се засили натискът върху България да се съобрази с резолюция 2178 на Съвета за сигурност на ООН, която изисква по-строги санкции за екстремистките групировки. Миналата седмица това направи и координаторът на ЕС по въпросите на борбата с тероризма Жил дьо Керков, който пристигна инкогнито у нас. След визитата му стана ясно, че е разговарял с министрите на вътрешните и на външните работи, както и с шефа на ДАНС Владимир Писанчев. Именно пред тях той е поискал бързо да се променят законите, така че да спре свободното предвижване на чуждестранни бойци от "Ислямска държава". Според източници на "Сега" той дал за пример промените във Франция, където вече властите имат право да отнемат паспортите на заподозрените в тероризъм.

Изтчник: в. Сега
 

Коментари

НОВ КОМЕНТАР

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

Послание на Наполеон е разшифровано след 217 години с помощта на изкуствен интелект
„Гинес“ отчете рекорд на Китай със 116 подводни дрона на автономни пътувания
Рядка находка: Древноримски скулптури изплуваха от светилище във Франция
Ако сте финансов експерт и не ползвате ИИ инструменти, вашите двама колеги го правят
Китайската автоинвазия в Европа: Факт, който плаши Вашингтон и дава умерен оптимизъм на Брюксел
Сбогом на GPS: Квантовите сензори ще се превърнат в следващата основа на навигацията
Звездите за бизнеса от 5 до 11 октомври: Време за преговори и търпение
Москва пое управлението на руските активи на енергийните гиганти Uniper и Fortum
Великобритания ще национализира един от най-големите железопътни оператори Avanti West Coast
Санирането - на фокус във видеокаста на Obekti.bg
Започва изплащането на еднократната помощ от 50 евро за скъпите горива
Световните продажби на бензинови автомобили паднаха под 50% за първи път в историята
Емилиян Георгиев става зам.-кмет с ресор „Обществено строителство“ в Столична община
Едно наум, ако бившето гадже иска да останете приятели
Кристин Лагард: Не би било добра идея да се кандидатирам за президент на Франция
Готови за новите изисквания към сградите: как WEOZ™ съчетава автоматизация, комфорт и енергийна ефективност
„Сова Харис“: Йотова-Вълчев са с 50,2% подкрепа, а Гюров-Кандев – с 23,7%
Пеевски: Ако има 36 фактури за платени мои полети, си подавам оставката като лидер на ДПС
Еврокомисарят по търговията: Трудните преговори с Китай все още не са дали резултат
Контактните лещи могат да са източник на зараза, експерти съветват да носим очила
LinkedIn и краят на илюзията за “професионална” социална мрежа
Гълъб Донев: Бюджетният дефицит за тази година ще бъде до 5,7% от БВП
Земетресение разлюля София
Системата на КАТ се сринала при инсталиране на нова версия
Сбогом на GPS: Квантовите сензори ще се превърнат в следващата основа на навигацията
Зам.-министърът на финансите: По-високите данъчни оценки на имотите няма да променят такса „смет“
Зеленски очаква добри финансови новини от Брюксел, Мерц обеща по-силна подкрепа за Украйна