Гърция: Правителство и банки готвят драстично орязване на кешовите плащания

Гръцкото правителство постигна съгласие с Централната и търговските банки за драстично орязване на кешовите плащания, съобщават гръцки медии.

В следващите 30 дни представители на заместник министър-председателя Янис Драгасакис, финансовото министерство, Гръцката централна банка и Асоциацията на гръцките банки ще съставят стратегически план за въвеждане на мярката. Още не е ясно докъде ще спре границата за плащания в кеш. Според една от последните версии на подготвяните от гръцкото правителство икономически реформи е плащанията в кеш да бъдат орязани до 100 евро (виж списъка с реформи по-долу)

Редуцирането на кешовите плащания се превръща в неотложен приоритет, който може да бъде постигнат чрез разширената употреба на кредитни карти и чрез онлайн транзакции между търговците. Често срещана практика сред последните е да раздробяват плащанията си на суми под 500 евро, а сред данъкоплатците – под 1000 евро, - които са минималните задължителни суми за извършването на електронна транзакция.

Същевременно, кредиторите искат всички заплати в страната да бъдат орязани до 700 евро – позиция, която Янис Варуфакис определи като „безжалостна”.

„Преговорите са в най-трудната си фаза, в нестабилно състояние,” отбеляза финансовият министър.

Споразумението между Гърция и кредиторите й (ЕЦБ, ЕК и МВФ) се бави от месеци, тъй като правителството на Сириза отказва да се съгласи с исканията за въвеждане на допълнителни трудови реформи, които да улеснят съкращаването на работници, и за орязване на пенсиите.  

В понеделник се провалиха поредните преговори за удължаване на програмата за финансова помощ на Атина. Преговарящите страни изразиха предпазлив оптимизъм спрямо мерките, които Гърция предприема за постигане на споразумение.

Правителството на Алексис Ципрас и Еврогрупата трябва да съгласуват нов план с за реформи, който да позволи удължаването на втората програма за международна финансова помощ за Атина за трети път, както и превеждането на останалите 7,2 милиарда евро финансова помощ.

Ако направи още отстъпки пред кредиторите, Ципрас ще бъде изправен пред съпротивата на близкия до Комунистическата партия синдикат, ПАМЕ, който призова профсъюзите да организират митинги на 11 юни и да се готвят за стачка.

Гръцкото правителство казва, че няма да обърне гръб на предизборните си обещания, но прави всичко възможно, за да накара кредиторите да изпълнят своята част работата.

Данъчните мерки, които се обсъждат в момента са:

- увеличаване на данък солидарност, с който се облага всеки доход над 12 000 евро годишно,

- задължително използване на кредитни или дебитни карти при сделки над 70 евро по островите, 

- стимули за деклариране на депозити в чужбина с плащане на еднократен данък в размер на 10 до 15 на сто.

По въпроса с приватизацията правителството смята, че има начин изискванията на кредиторите да бъдат удовлетворени – чрез  предоставяне на концесия на 51 на сто от акциите на пристанище Пирея. За регионалните летища кабинетът обсъжда вариант да запази участието на държавата с 30%-ов дял.

Това е поредната версия на списъка с реформи, срещу които Гърция трябва да получи спасителния финансов пакет, обещан от кредиторите.

В края на април, гръцкото финансово министерство подготви следните 12 мерки, които да бъдат обсъдени с „тройка”:

1. Ограничаване на кешовите плащания. Законът позволява плащания под 1500 евро да бъдат извършвани в брой. Идеята бе този лимит да падне до 100 евро.

2. По-строги наказания за укриващите данъци – в случай на недекларирани доходи, глобите да бъдат заменени от съдебно преследване.

3. Данъкоплатците да получават бонус точки, когато платят данъците си по-рано. Бонус точките могат да приемат формата на данъчни облекчения, по-бързо възстановяване на данъците и други.

4. Въвеждане на „лотария с касови бележки” като мярка срещу укриването на ДДС. Тъй като много търговци на дребно и доставчици на комунални услуги не издават касови бележки, идеята те да се използват като лотарийни билети би мотивирала потребителите да изискват такива.

5. Електронен мониторинг на бизнеса. Генералния секретариат на публичните приходи ще получи правото да създава фалшиви бизнеси, които да извършват плащания към фирми, заподозряно в укриване на данъци. Секретариатът ще създаде нова агенция, която ще специализира в електронната търговия, и ще проверява онлайн компаниите.

6. Въвеждане на механизми за конфискуване на заплати от над 1500 евро от хора, които укриват данъци или са длъжници на държавата. Поправка в закона за банковите сейфове.

7. Мерки за борба с контрабандните цигари, алкохол и петрол. Създаването на мобилни гранични екипи, които ще извършват разследвания на място в случай на съмнителна търговия. Според изчисления, това би донесло на държавата приходи в размер на 250-400 милиона през 2015 и 400 милион през 2016 година.

8. Данъчни приходи от телевизионни реклами. Въвеждане на данък за телевизионните реклами от юни 2015. Мярката може да бъде приложена и за новинарските уебсайтове. Изчислени приходи – 50-70 милиона евро.

9. Търг на телевизионните честоти и канали, принадлежащи на държавата. Очаквани приходи – 380 милиона за 2015.

10. Въвеждане на разрешителни за онлайн хазартните игри. Правителството ще продава лицензи на доставчиците на електронни хазартни услуги. Всяко разрешително ще включва предплата в размер на 3 милиона евро. Освен това се очаква таксуването на електронните хазартни сайтове да донесе приходи в размер на 500 милиона евро годишно.

11. Създаване на съвет по фискалните въпроси, който ще прави макроикономически прогнози и ще извършва мониторинг на държавния бюджет. Съветът ще се слее с вече съществуващата Службата за изпълнение на държавния бюджет.

12. Защита на основните жилища от просрочените плащания и от конфискация от банките заради частни дългове.

Още 5 мерки с по-нисък приоритет бяха предложени от финансовия министър Янис Варуфакис:

1. Премахване на данъчните облекчения.

2. Увеличение на данъка върху свръхпечалбите.

3. Плащанията към доставчиците на комунални услуги да се извършват чрез дебитни карти.

4. Наемането на „борци” срещу укриването на данъци, които да работят на непълен работен ден и се представят за потребители, за да откриват бизнеси, които не плащат данъци.

5. Увеличение на приходите от културен туризъм чрез по-високи входни такси.

По материали на БТА, Ekathimerini.com и GreekReporter.com