Как ще гласуваме на Евроизборите през май

Евровотът през месец май ще е първото тестване в реални условия у нас на новата избирателна система. В бюлетината ще се отбелязват две неща - партия и преференция. При гласуване за кандидатска листа на партия или коалиция избирателят може да отбележи едно предпочитание (преференция) за кандидат в кандидатската листа, като по този начин изрази своето предпочитание (преференция) относно реда на подреждане на кандидатите от кандидатската листа, за която гласува.

Експертът по избори и бивш член на ЦИК проф. Михаил Константинов разясни пред bTV как ще става това. „В лявата част избирате любимата партия или независим кандидат. Но, ако се съсредоточите само върху преференцията, може да забравите партията и така бюлетината става недействителната”, предупреди Константинов.

По думите му новият вариант ще затрудни голяма част от българските избиратели. "Позовавам се на опита в Германия – там е на две части и са им трябвали 10-ина години да се научат да гласуват”, каза експертът.

Депутатът от Коалиция за България Татяна Буруджиева обаче е на точно обратното мнение. Според нея упражняването на вота е много лесно и даде за пример Косово. „Има и кампания, освен на ЦИК, ние също допринасяме. Всяка една партия ясно и сериозно ще си натрапва нейния номер в бюлетината. На Евроизбори, където са събрани твърдите привърженици, а другите са мотивирани от конкретен човек, автоматично няма как да задраска нищо”, обясни тя.

Буруджиева каза още, че на тези избори ще може да се използват два знака – „хикс” и „чавка”, тъй като голяма част от невалидните бюлетини при миналите избори са заради сгрешен знак. „Чавката” е естественият знак, „хиксът” е за тотаджийте”, допълни Константинов. Ако пък някой сбърка, ще има право на втори опит.

Проф. Константинов допълни, че бюлетините за Евроизборите „за първи път" изключват възможност за контролиран вот. Причината за това е, че всяка бюлетина ще има номер, който остава извън нея, и така манипулация не практика не може да има, освен ако съответният гласоподавател не бъде повлиян психологически.

Двамата прогнозираха избирателна активност от 50-60%, което е 2,8-2,9 милиона души. Така, за избирането на един евродепутат ще са необходими около 150 000 гласа. За да бъде разместена листата чрез преференция на втория в нея, ще му трябват поне 10 000 гласа (7%), за да стане първи и то ако първият, има по-малко.

Двамата се обединиха около мнението, че сбърканата статистика при преброяването на населението няма да повлияе на вота, но предстои да се изчисти методиката как да се изчистят избирателните списъци по принцип.