Плаха надежда и желание за стабилизация

От края на миналата година се наблюдават плахи сигнали за стабилизация на политическата сцена. Това констатират социолозите от „Галъп Интернешанъл”.  През януари изводът се потвърди и правителството вече е с доверие от 28%, срещу 56% недоверие.

Това е чувствително по-благоприятна картина в сравнение с времето преди няколко месеца, когато недоверието достигаше и до около 70%, посочват от социологическата агенция в месечния си анализ за политическите и икономическите нагласи. Проучването е проведено от 9 до 15 януари сред 1009 респонденти чрез пряко интервю по домовете. Представително е за пълнолетното население в България.

Сходни процеси се наблюдават и по отношение на парламента – положителните оценки за него достигат близо до една пета от отговорите, а отрицателните спадат по-отчетливо в последните месеци.

Заедно с това, по-спокойна в сравнение с лятото изглежда и картината по традиционния въпрос „Накъде върви България?“. Една пета казват „към по-добре“, а около 60% - „към по-зле“. „Ножицата“ между негативни и позитивни оценки изглежда по-затворена в сравнение с лятото.

В края на третата година от мандата, одобрение за президентската институция споделят една трета от запитаните, а на обратното мнение са над 50%. Институцията остава на стабилни нива на популярност, макар и сравнително ниски в исторически план.

По традиция, в съзвучие с възприятията за политиката се движат и оценките за икономиката. Летните и есенните месеци на отминалата 2014 г. показаха известен ръст на тревогата за икономиката и различни аспекти на собственото материално положение, макар да не бяха достигнати пикови отрицателни нива. След изборите се наблюдава известно успокоение – общите оценки остават негативни, но кривата засега е спряла пътя си нагоре. През януари, например, негативни очаквания за икономиката стабилно споделят около две пети от запитаните, а под една трета не очакват промяна. Подобряване в икономическото положение очакват по-малко от една пета.

Двата пика на тревога за икономиката от началото на века насам бяха късните фази на мандата на Сергей Станишев и на първия мандат на Бойко Борисов. Тогава негативните оценки стигаха и до две трети, а проявата на политическа алтернатива и смените във властта разсейваха тревогата, припомнят социолозите.

Очакванията за материалното положение на собственото домакинство остават негативни през януари, но в по-умерена степен в сравнение с общите икономически очаквания. Видимо по-отчетлив е делът на отговарящите с неутрална опция („ще остане същото“). Когато става дума за личните финанси, ролята на политическите пристрастия в отговорите закономерно не е толкова осезателна, но и тук личи „ободряващата“ роля на смяната във властта.  

Винаги когато става дума за икономика, следва да се отчита, че информираността е закономерно ниска и се наблюдава инерционен скептицизъм. Обективните икономически процеси въздействат по-бавно и дълготрайно – докато текущите политически развития въздействат на масовото мнение по-динамично. Например, избирането на Борисов в първия му мандат успя да намали дори високите обективни очаквания за безработица, свързани със световната криза. Смените във властта действат по подобен начин дори и на индикатори като очакванията за цени и т.н.

Както обикновено след избори, партиите във властта продължават да се радват на стабилна подкрепа. Министрите от новия кабинет постепенно набират разпознаваемост и по традиция недоверието изпреварва доверието. Любопитен е обаче случаят с министър Петър Москов, който се нарежда сред „челниците“ по доверие с 27% положителни оценки. Положителна е тенденцията и при Бойко Борисов. При него се забелязват и обичайните ефекти на конформистка подкрепа,  обобщават от „Галъп”.