Половината българи биха подкрепили задължителното гласуване

Половината от всички пълнолетни българи биха гласували с „да“ при всенародно допитване за задължителното гласуване, а малко под една трета са против. Останалите се затрудняват да отговорят.  Това показва проучване на „Галъп Итернешънъл” за нагласите по отношение на предложения от президента Росен Плевнелиев референдум. Анкетирането е проведено  от 29 май до 4 юни сред 1010 пълнолетни български граждани в цялата страна.

Мажоритарният елемент се подкрепя от две трети от всички, около една десета са против, а останалите се колебаят.

Половината от българите обявяват, че биха гласували с „да“ на въпрос за дистанционно гласуване по електронен път, малко под една трета са против, а останалите се затрудняват. Въпросите са зададени към всички, без значение дали са заявили, че ще гласуват на референдума.

На въпрос „Ако заедно с местните избори през есента у нас се проведе национален референдум, по въпросите дали да има електронно гласуване, мажоритарен елементпри гласуване и задължително гласуване, Вие лично бихте ли участвали в този референдум?“ 56% от всички респонденти декларират, че биха участвали.

Така, на практика, над половината от българите имат заявената готовност да участват в референдум заедно с местните избори.

Задължително трябва да се направи уточнението, че това са декларативни нагласи, да участваш в референдума се смята за желателно и престижно. Нагласите бяха подобни и преди референдума за изграждане на ядрена електроцентрала (проведен през януари 2013 г.), а в него в крайна сметка гласуваха само около 1,5 млн (20 на сто от имащите право на глас по списъци и може би около 25 на сто от реално пребиваващите в страната гласоподаватели). Реалната активност обикновено остава под декларираните нива. Въпреки това, ако референдумът действително се проведе в деня на изборите за местна власт, активността ще бъде сравнително по-висока, макар и прагът за валидност (гласувалите на последните парламентарни избори) да остава трудно достижим”, посочват от „Галъп”.

Анализаторите отбелязват, че установените масови мнения отразяват не толкова желание за една или друга конкретна промяна в изборните правила, колкото високото принципно негодувание към политическия елит и към развитието на страната въобще. Желанието за радикална смяна на „правилата на играта" се проявява устойчиво в много и различни социологически индикатори в годините. То е провокирано от усещането за нисък стандарт на живот и за липса на справедливост.