Четири поуки от изборите

Да, тези избори преминаха без изненади, но пък излъчиха няколко важни поуки. Например тази, че основният двубой за години напред ще бъде между ГЕРБ и ДПС. Татяна Ваксберг обяснява защо:

ДПС и референдумът

Референдумът за електронното гласуване можеше и да успее, но само при едно условие: ако ДПС беше подало поне минимална информация за това, че изобщо се провежда такова допитване. Акцентирането върху ДПС може да изглежда пресилено, доколкото никоя партия не проведе кампания за референдума - за него не е произведен нито един телевизионен клип и няма нито един партиен плакат. Да не говорим за оскъдните телевизионни дебати, в които всички партии - не само ДПС - участваха вяло и подчертано незаинтересовано.

Въпреки това партийно единство срещу електронния вот, ДПС все пак се откроява. Броени дни преди изборите 74% от избирателите на Движението не бяха и чували, че ще се провежда референдум, а какво остава за съставянето на информирано мнение за залога в това допитване. За сравнение: средните стойности на незнанието в страната са забележимо по-ниски - 10 дни преди вота около една трета от всички избиратели не са чували за провеждането на референдум.

ГЕРБ и (почти) цялата власт

ГЕРБ не е просто утвърденият хегемон, както казва Огнян Минчев. ГЕРБ е хегемон за дълго. Разбивката на гласувалите по възрастов белег, подготвена от Алфа Рисърч, показва, че за ГЕРБ са гласували 35% от хората между 18 и 30 години, както и 36% от хората между 31 и 60 години.

В тези възрастови групи ГЕРБ са имали и по-мощно присъствие - например на парламентарните избори от 2009 година. Тогава партията взе цели 45 и 44 процента в съответния възрастов сегмент. След четири години управление това доверие намаля, но не и драстично: през 2013-та, след четири години видима криминализация на политическия живот, ГЕРБ получи гласовете на съответно 31 и 32 процента от хората в двете посочени възрастови групи.

Колкото и да е несъвършено сравнението между резултати от парламентарни избори и резултати от местен вот, данните все пак са ориентир. ГЕРБ е върнал част от тази позагубена подкрепа и продължава да е безапелационен фаворит сред по-младите хора. Следващата по популярност политическа сила в тези възрастови групи получи на вота в неделя съответно 19 и 15 процента. Тази втора сила е ДПС, така че всяка по-смела прогноза за политическия живот ще трябва да се съобразява с този недвусмислен извод: именно ГЕРБ и ДПС са двете партии, предпочитани от хората под 60-годишната възраст.

Партията, която линее

За резултатите на социалистите има две основни тези: че левият вот се запазва като общ обем и че левият вот се е сринал. Между двете твърдения няма противоречие - общите гласове, подадени за АБВ, БСП и независими кандидати, произлизащи от средите на социалистите, запазват приблизително същия дял, който доскоро имаше само БСП. Разликата е в това, че след вота в неделя този (вече разбит на части) общ обем на лявата ориентация на избирателите е инструментално непригоден. Това обяснява заключенията за зрелищното срутване на властовите ресурси на някогашния хегемон. Обяснява и една допълнителна тенденция: радикализацията на публичния тон, с който БСП междувременно си служи.

Доскоро БСП посрещаше загубите с традиционни обвинения към социолози и медии. От неделя вечерта тя вече ги посреща и с открити обиди и заплахи. Според загубилия кандидат Мирчев, една социологическа агенция създала “грубиянска фалшификация”, основният му конкурент бил “момче, което замърсява терена”, а медиите не трябвало да го прекъсват. Тон, който освен позабравен, е и симптом за една почти осъзната трайност на изборната загуба.

Реформаторите и национализмът

Единствената сила, реално повишила изборните си резултати, се оказаха Реформаторите. В неделя вечерта беше изчислено, че този ръст възлиза на по-малко от 1 процент, но макар и скромна, тенденцията е факт. За Реформаторите тя би следвало да означава, че избраната от тях националистическа реторика, съчетана с общото им участие в местните избори с Патриотичния фронт или други националистически формации, им носи плюсове, а не минуси. Ръстът на доверието към Реформаторите показва и друго: че влизането им във властта заедно с партии, които някога бяха сочени за техни опоненти, се поощрява от избирателя, а неизпълнението на целите, в името на които тези съюзи бяха обявени за приемливи, е вече простено. Ако направят адекватен анализ на своите изборни резултати, Реформаторите би следвало да разгърнат още повече досегашната си политика.

Татяна Ваксберг, "Дойче веле"