4 лоши практики в имейлите до журналисти

Обноските са важни навсякъде и светът на интернет не е изключение. Въпреки това, мнозина сред пиар специалистите ги пропускат в комуникацията си с журналисти. Често, по този начин те създават причина съобщенията им да нямат успех. В повечето случаи грешките се случват чрез изпращани до медиите имейли, които са подразнили редакторите или са били демонстрация на лош вкус.

Кои са тези случаи? Американското онлайн издание PR Daily дава четири примера. Става дума за следното: 

• Изпращане на електронни писма с твърде големи прикачени файлове. Смята се, че е непрофесионално да се пращат файлове с информация с размер от, например, 12 мегабайта, които се свалят бавно. Или пък PDF файлове, заключени за редакция, чиито текст не може да се копира. В и без това трудното убеждаване на журналистите да обърнат внимание на някоя история за компания или личност, тези технически особености може да се окажат напълно достатъчни получателят директно да се откаже да се занимава с тях. Просто е, вместо да ги улеснява, пиарът е направил всичко възможно да усложнява работата им. 
• Имейли, изпратени със знак за спешност. Само защото един проект и отразяването му са важни за пиара, не означава, че те са толкова значими за редакцията. Единствено ръководителят на отдел в медията може да посочва на даден журналист да свърши нещо незабавно. Обозначаването като "спешно", "приоритетно" и "с висока степен на важност" в писма от пиар представители не се харесва. Ако сте пиар и имате нужда от реакция още днес, отправете молба имейлът ви да бъде прегледан до края на деня. Обяснете, че имате нужда от незабавен отговор за клиента. Най-добре бихте били разбрани, ако сте говорили с репортера предварително по телефона или в лична среща, на която сте му обяснили за какъв проект съобщавате и защо необходимият ви отговор е спешен.
• Писма с комплименти, следвани от "но...". Например такива, които разказват, че изпращачът следи работата на медията и харесва съдържанието й, но... е забелязал, че по някакъв начин тя не си върши добре работата. Например, като в дневния й ред липсва някаква история (която той може да предложи) или поради друга причина, да кажем защото не се индексира високо онлайн в резултатите от търсене в Google. Макар и опит за любезно предлагане на помощ, критиките към редакционната работа, дори да са мило поднесени и може би основатели, не биха ви осигурили пробив за публичност. 
• Молби за услуги от непознати. Например, имейли от пиари, които редакторите или отделните журналисти не познават лично, но в тях е заложена личната молба да се обърне внимание на корпоративната информация. Такава лична молба по служебна линия би могла да има успех, ако бъде отправена в лично съобщение в LinkedIn.