Защо "Газпром" намали цените за България?

Не съм сигурен колко български граждани са забелязали настъпването на едно епохално събитие на газовия пазар в България – за пръв път в най-новата ни история "Газпром" предложи цени на "Булгаргаз", които са относително съпоставими с пазарните в Европа, т.е. цените на които руската газова компания предлага газ на първокласни клиенти в Европа. Не е трудно да се намерят репери, но в индустрията се приема за репер при доставките на тръбопроводен газ – цените на доставките на "Газпром" на границата на Германия. Допълнително улеснение в сравнението е и факта, че благодарение на включването на спот референции в традиционните договори на "Газпром" – сравненията могат да се правят и с борсовите цени. За нас най-добрия бенчмарк е австрийската борса – CEGH.
За да се изчистят други счетоводни фактори – при ценообразуването "Булгаргаз" и често КЕВР приема да се използват различни счетоводни техники за прехвърляне на разходи с цел буфериране срещу резки скокове или спадове в цени.
За последното тримесечие цената на "Булгаргаз" е в зоната 216 долара за хиляда кубически метра, при 202 долара на Исакча. За сравнение цените  в Германия – там също има бленд между различните видове спот и нефтеноиндексирани цени – е под 200 долара за хиляда кубически метра. Малко по-високо е равнището на цените на австрийската газова борса, която е определяща за цените в Югоизточна и Източна Европа – около 18 евро за мегаватчас, което преведено в разбираемите за българския читател ценови формати е около 200 долара за хиляда кубически метра.

Вероятно ще си помислите, че този спад в цената се дължи на формулата в дългосрочните договори с "Газпром". Суровият нефт паднал, и ние се радваме на ниски цени. Със сигурност основният фактор, който движи цените на природния газ у нас, дори и в отношение с монополист са договорите и ценовите формули. Със сигурност има и място за преговорни техники и позиции, които приложено в нужното време и от нужните хора могат да повлияят в низходяща посока.

Както знаете ценовите формули и другите ключови условия в договорите на "Булгаргаз" с "Газпромекспорт" са по-секретни от най-голямата държавна тайна. Слава богу, това вече е смешно, защото договорите на "Булгаргаз" са стандартни за Източна Европа, знаят се в детайли в Европейската комисия, пък и в "Газпром" вече са достатъчно отворени в споделянето на информация.

Няма да навлизам в детайлите на самата ценова формула, в избора на репери по отношение на цената на сорта нефт и на нефтените деривати, към които е привързана цената на природния газ. Само ще посоча, че място за свободна интерпретация има – ще посоча и аналог. Цената по която "Нефтохим Лукойл" осчетоводява суровия нефт в рафинерията е формула Брент минус дисконт. Размерът на този дисконт не е напълно произволен – средно за последните години се прилага дисконт от един долар, а всеки в бизнеса знае, че отстъпката е по-голяма, т.е. цените на които "Нефтохим" трябва да осчетоводява внесения от друго дружество на "Лукойл" на по ниски цени. Изобщо място за креативност има.

Но аз ще избера по-лесния и по-трудно оборим начин. Това е практиката, използвана от вносителите на руски природен газ при доказателства на твърденията им за надвзети суми от по-високи от пазарните цени в арбитражни производства срещу "Газпром". И тук нещата се „железни“, тъй като са потвърдени в достатъчно устойчива съдебна практика. Ерго трябва да бъдат приети от "Булгаргаз" без възражения. За целия период след 2012 година, който обхваща и разследването на Европейската комисия срещу "Газпром" за злоупотреба с монополно положение, и досега разликите между цените на границата в Германия и цените по които "Булгаргаз" купува са се движили в диапазона 25-45 долара за хиляда кубически метра. Не е трудно да се сметне и размерът на възможна претенция, по аналогия на това, което другите вносители вече са предявили към "Газпром" и са получили като решения, която Булгаргаз може да има.

Което доказва, че няма гарантиран и пълноценен обективен автоматизъм в ценовата формула, а тя зависи от интерпретацията и от "Газпромекспорт", който калкулира и предоставя цената преди договаряне.
Както е видно в момента разликата между цената, на която българските потребители и техните германски колеги получават природен газ е на невиждани в миналото ниски равнища – някакви десет – петнадесет долара!?

На какво може да се дължи това?

Първа логическа възможност е – нови аргументи и изключителни преговорни умения на преговарящите от страна на "Булгаргаз". Макар и възможно е твърде малко вероятно – почти същите хора, същите преговори, същите резултати и то в продължение на години. Тоест не това е отговорът.

Втората, възможност е промяна в политиката на "Газпром" в усилията да запази пазарните си дялове предвид непосредствената и грозяща опасност от съчетаване на по-ниски обеми и по-ниски цени. И тъй като това е по-логичното обяснение – остава да допуснем, че "Газпром" е получил информация, вероятно от "Булгаргаз" или от свои източници, че на границите на България вече има конкуренти, които могат да доставят природен газ на съпоставими цени. Всъщност тук няма никаква интрига – това е официалното обяснение от мои източници в Русия, които цитират, че това не е специано поведение спрямо България, а стандартна политика навсякъде, където руската газова компания е оценила рисковете за своите пазарни дялове – така беше в Гърция, така беше в Германия, в Австрия и т.н.
Всъщност има повече от една прилики между случващото се на пазара на горива у нас. Тъй като българската КЗК е бъззъба, както по отношение на "Газпром", така и по отношение на играчите на нефтения пазар, единствената надежда е навлизането на конкуренти. Само с една бензиностанцията господин Марешки свали цената, макар и само в един район на Варна.

Тази седмица в София конкуренти на "Газпром" ще дадат още веднъж доказателства, че имат готовност, имат количества и желание да доставят природен газ на българките потребители на конкурентни условия.

Но диверсфикацията в България ще се случи само:
Ако "Булгартрансгаз" осигури възможност за вход в българската транспортна система, включително през възможните точти от север и от юг.
Ако "Булгаргаз" иска са наруши комфортната си зона да зависи на 100% от един единствен доставчик.
Или българските консуматори решат, че трябва да се действат сами и не очакват, че горните две условия ще се случат по подразбиране.
Забележете, промяната в политиката на "Газпром" стана не на фона на енергийни шлемове или други енергийни инвестиционни апетайзъри, а на фона на обективни промени на европейския пазар на природен газ. Това е урок и на политиците - по-ниски цени не се постигат с "политически" договорки, а с осигуряване на конкуренция, диверсификация и либерализация на националния пазар.