2012 – година на избори

Две от лидиращите държави в света ще сменят президентите си тази година по законен път – чрез избори. Вотът за нов държавен глава в Русия и САЩ безспорно ще са сред водещите обществено-политически събития на годината. С внимание и интерес се очакват отсега и предстоящите президентски избори във Франция, както и парламентарният вот в Гърция.

С това далеч не се изчерпва предварително начертаният обществено-политическият световен дневен ред, а 2012 г. смело може да се нарече отсега годината на изборите, тъй като гласуване за нов президент предстои още във Венецуела, Финландия, Египет, Йемен, Мали, Палестина, Туркмения и Южна Осетия. Едновременно с изборите за президент, жителите на тези държави, а също и гражданите на Гърция, Румъния, Армения, Беларус, Грузия, Казахстан, Иран, Литва, Монголия, Пуерто Рико, Сирия и Украйна ще гласуват и за нов парламент.

В светския календар на годината пък най-очакваното събитие е честването на 60-годишният юбилей от възкачването на британската кралица Елизабет II на престола.

Руската рулетка

 Президентските избори в Русия ще се проведат на 4 март 2012 г., но страстите около тях се нажежиха още в края на вече отминалата 2011 г., когато се проведоха и парламентарни избори в страната. Избухнаха масови недоволства срещу изборните резултати, осигурили мнозинство на партията на руския премиер Владимир Путин – „Единна Русия”. На няколко пъти се проведоха големи протестни демонстрации в Москва и други градове на страната, по време на които управляващите бяха обвинени във фалшифициране на резултатите и бяха издигнати искания за насрочване на повторни избори. Вълната на недоволство сериозно разклати позициите на премиера Путин, който през есента на 2011 г. официално се кандидатира за президент.

Освен него Централната избирателна комисия на Русия вече регистрира и кандидатурите на лидера на руските комунисти Генадий Зюганов, на Сергей Миронов от „Справедлива Русия” и на Владимир Жириновски от „Либералнодемократическата партия на Русия”. Документи за участие подаде и лидерът на „Яблоко” Григорий Явлинский.

Новият стопанин на Белия дом

 Ще успее ли Републиканската партия да предложи кандидат, който е в състояние да премери сили с Обама? Това е основната интрига на президентските избори в САЩ, насрочени за 6 ноември тази година.

Засега желание да се включат в надпреварата за Белия дом са изявили Нют Гингрич, смятан за един от основните претенденти на републиканците, бившият губернатор на щата масачузетс Мит Ромни и конгресменът Рон Пол. Според последните социологически проучвания, едва 43% от американците смятат, че настоящият президент, демократът Барак Обама заслужава втори мандат. 52% са на противното мнение. Въпреки сериозния спад в обществената подкрепа, Обама все още има значителна преднина в поддръжката в сравнение с основните си опоненти Ромни и Гингрич.

Френска пролет

 Без съмнение световните медии и водещи политолози ще следят с повишено внимание и предстоящите президентски избори във Франция, насрочени за април-май тази година. В центъра на предизборната интрига са сегашният президент Никола Саркози, успял да се наложи като един от европейските лидери с решаваща дума за съдбата на еврозоната и ЕС през изминалата година и кандидатът на Социалистическата партия Франсоа Оланд.

Краят на още един диктатор?

 Народният вот или съдбата ще решат дали един от последните останали действащи ексцентрични управници, президентът на Венецуела Уго Чавес остава на власт. Президентските избори в страната са насрочени за 7 октомври, а Чавес, който миналата година претърпя операция за отстраняване на злокачествен тумор и няколко сеанса по химиотерапия, вече заяви намерението си да се кандидатира за още един шестгодишен мандат. След месец ще стане ясно дали наистина ще го направи, на фона на непрекъснато тиражираните от медиите информации за влошаване на състоянието му. Очаква се тогава да бъде обявена и кандидатурата на опозицията.

Нови вълнения в Близкия изток

 С повишено внимание светът ще следи и предстоящите избори в страните от Близкия изток и Северна Африка, обхванати от началото на 2011 г. от масови бунтове, граждански войни и революции.

В края на януари в Египет трябва да започнат избори за горната камара на парламента, а до края на лятото трябва да се проведат и президентски избори, чиято дата все още не е насрочена. Големият въпрос засега е дали радикалните ислямски сили няма да се домогнат до властта.

В Сирия, където продължават въоръжените стълкновения между опозицията и правителствените войски, парламентарните избори са насрочени през февруари.

На 21 февруари са насрочени президентски избори в Йемен, а след това гражданите на страната ще гласуват и за нов парламент. До провеждането им властта принадлежи на временно правителство, в което почти по равно са представени противниците и поддържниците на бившия вече президент Али Абдал Салех. Той подаде отставка в края на ноември 2011 г, след близо 33 г. на власт. В момента се явява почетен президент на страната без управленски пълномощия.

Президентските и парламентарните избори в Палестина, резултатите от които могат да окажат значително влияние на палестино-израелските отношения и ситуацията в региона са планирани за 4 май. Действащият президент на Палестинската Народна Партия Махмуд Абас, засега няма намерение да се кандидатира.

Гръцка драма

 На 19 феврури ще се проведат предсрочните парламентарни избори в Гърция, след като през есента на 2011 г. лявоцентристкото правителство начело с Георгиос Папандреу подаде оставка, пометено от тежката дългова криза на страната и продължителният уличен натиск срещу драстичните мерки за икономии. Според последните социологически проучвания, с най-големи шансове за победа е опозиционната дясноцентристка партия „Нова демокрация”, която обаче едва ли ще получи абсолютно мнозинство в парламента и вероятно ще се стигне до съставяне на коалиционно правителство.

Диаматен юбилей в Бъкингам

 Знаменита годишнина се готвят да отпразнуват Великобритания и Северна Ирландия – 60 години откакто кралица Елизабет II e на престола. Експерти, вещи в историята на британската кралска фамилия вече изчислиха, че ако британската кралица не сдаде короната до 2015 г., ще надмине по продължителност на царуване дори и прапрабаба си кралица Виктория.

Официалните празници за диамантената годишнина са насрочени на 3 юни, когато в Лондон ще се състоят ключови събития в чест на датата, на която Елизабет е провъзгласена за кралица – включително парад на гиганска флотилия от различни плвателни съдове по Темза. Самата Елизабет II обеща да направи през първата половина на годината почетна обиколка заедно със съпруга си принц-консорт Филип из Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия.

Кралицата е известна с увлечението си по фотография, почитател е на конните надбягвания и отглежда ценни породи кучета. По време на нейното управление във Великобритания са се сменили 12 премиера. Според законодателството на страната тя обаче има само представителни функции и не оказва особено влияние върху управлението на страната.