6 тенденции, които променят световната икономика

Светът рязко се промени заради технологиите. През 20 години по-малко от 3 милиона души на планетата имаха интернет достъп. Сега мрежата достига до 2,5 милиарда.

На лабораторните мишки им растат човешки уши. Роботи сглобяват автомобили. Оръжия се произвеждат с 3D принтиране.

Всичко това е от значение за инвеститорите. Международният финансов гигант Citi знае добре това. Традиционно, той финансира изготвянето на анализ, който посочва мегатенденциите, които според експертите променят глобалната финансова система и живота на хората. През 2014 г. Citi обедини усилия в тази насока с учени от Оксфордския университет, за да определи кои са тези тенденции. Така станаха ясни 6 най-важни неща, които променят бъдещето. Те са обяснени подробно на клиентите на Citi в доклад от 92 страници.

Business Insider съобщава накратко кои са определените 6 важни за света процеси. Те са следните:

1. Светът става по-интегриран. Броят на демокрациите се увеличи и националните правителства станаха по-отворени, по-склонни да приемат чуждестранното влияние и да сътрудничат с други икономики. В последните 18 години са били отворени сухопътни граници от близо 8000 км. Това позволи на 400 млн. граждани да живеят и работят където изберат в чужбина. Дори недемократични нации като Китай увеличиха международната си търговия.

Разбира се, за глобализацията играят роля и медиите. Над 1,1 млрд. души ползват Facebook всеки месец. Над 2/3 от приходите на Холивуд идват от международни пазари.

2. Падането на митата доведе до увеличаване на търговията и инвестициите. Спрямо 80-те години, митата намаляха значително. Това стимулира вноса и износа. В Индия например пиковите митнически тарифи на индустриалните продукти през 90-те години бяха над 200%, а през 2009 г. паднаха под 10 на сто.

3. Глобалното население застарява. Причините за това са няколко: раждаемостта намалява, хората имат все по-голям достъп до контрацепция, жените се борят за по-добро образование и кариерни възможности, отлагайки създаването на семейство. Същевременно продължителността на живота се увеличава заради повишаването на качеството на здравеопазването. Страните ще трябва да се борят с проблема на нарастващите държавни разходи за грижа за възрастните, докато работоспособното население се свива. През 1950 г. глобалното население над 60-годишна възраст е било над 200 милиона души. През 2050 г. то ще бъде 2 милиарда.

3. Технология от следващо поколение навлиза в глобалната работна сила. При цялото говорене за смартфоните и мобилните приложения хората като че ли масово забравят, че има и други насоки, в които технологиите се развиват. Например в областта на генетичните експерименти, нанотехнологиите. Смята се, че 3D принтирането ще създаде революция в производството и медицинската индустрия.

4. Развиващите се икономики ще поведат глобалния икономически растеж. Стандартът на живот сред населението им ще се покачва. До 2030 г. световната икономика ще се удвои. През 2050 г. се очаква тя да се удвои отново, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). През 2060 г. Индия ще има повече работници от Китай. Освен това, през 2030 г. в нея ще живеят и повече хора от средната класа – 1,19 млрд. души. В Китай те ще бъдат 1,12 млрд. Но, Китай ще продължи да има по-голям БВП на глава от населението – 21 000 долара, срещу 12 000 долара в Индия. Въпреки тези очаквания трябва да се отбележи, че предизвикателствата на политическото управление в Индия може напълно да преобърнат тези тенденции, предупреждават авторите.

5. Системни рискове застрашават международните компании. Тези рискове са физически, локални, регионални, глобални и политическите лидери са напълно неподготвени да ги посрещнат. Природните бедствия вече доведоха до значителни производствени забавяния и финансови загуби. Например тежките проливни дъждове в Тайланд през 2011 г. Те наложиха да бъдат затворени част от заводите в страната, където се произвеждат компютърни харддискове. Това доведе до 28% спад на световното производство на тези компоненти и намали производството на лаптопи, дигитални видеокамери. Печалбите на Intel паднаха с 1 млрд. долара в последното тримесечие на 2011 г. Общите загуби от наводненията в Тайланд бяха на стойност от 45,7 млрд. долара – приблизително колкото БВП на Кения.

6. Глобалните системи за управление се провалят в опитите си да се справят с международни проблеми. Тези институции са създадени в епохата на един отминал световен ред. Например ООН. Тя носи духа на годината на учредяването си - 1945 г. - когато светът се строеше наново след Втората световна война, а глобалният БВП бе 7 трлн. долара. Сега БВП на света е 71 трлн. „Както един компютър не може да бъде поправен в сервиз за пишещи машини, така и проблемите на 21. век не могат да бъдат управлявани от институции на 20-и“, посочва Citi.

В същото време светът ще бъде определен и от неуспеха на водещите нации от групата на „Рио 20" да се борят ефективно с промените в климата, допълват те. „Глобалното управление трябва да бъде реорганизирано, за да се справи с тези огромни проблеми. Само дискусиите не са достатъчни“, подчертават авторите.