Бивши британски колонии искат компенсации от Лондон

В Самоа приключи срещата на върха на Общността на нациите, съставена от 56 държави, исторически свързани с Великобритания. В края на двудневните срещи правителствените ръководители стигнаха до заключението, че е време да започнат да обсъждат въпроса за изплащане на компенсации на бившите колонии за щетите, причинени от търговията с роби и експлоатацията. В Лондон обаче резултатът от срещата на върха се тълкува по различен начин. Според британския министър-председател Киър Стармър въпросът за парите не е бил обсъждан на срещите с членовете на Британската общност и Обединеното кралство няма да плаща компенсации.

„В отговор на призивите за обсъждане на обезщетенията за трансатлантическата търговия с поробени африканци и робството лидерите на Общността на нациите се съгласиха, че е дошло времето за конструктивен, честен и изпълнен с уважение разговор, насочен към изграждането на общо бъдеще, основано на равенството“, се казва в комюнике, публикувано от лидерите на Общността на нациите след срещата им в Самоа.

На нея държавните и правителствените ръководители обсъдиха проблемите, които обединяват техните страни. На преден план беше поставен въпросът за щетите, причинени от робството и търговията с роби - най-болезнената тема за по-голямата част от Общността на нациите, която включва почти всички бивши британски владения, колонии и протекторати. Много от тях от десетилетия търсят британско признание за отговорност и репарации.

В навечерието на срещата на върха вестник Daily Mail съобщи, позовавайки се на свои източници, че правителствата на 15 държави от Карибския басейн са се договорили да повдигнат въпроса за компенсационните плащания в размер на 206 млрд. паунда на среща в Самоа.

Politico, позовавайки се на източник, запознат с разговорите, пише, че зад затворени врати представители на няколко държави са повдигнали темата за компенсаторното правосъдие. Вероятно затова процесът на съгласуване на окончателното комюнике не е преминал без дискусии. Според „Политико“ формулировката, включена в окончателния вариант на документа, е била договорена след „продължителен натиск от страна на някои държави членки на Британската общност, особено от Карибския басейн.

Според Sky News редица членове на Британската общност планират да поискат от Великобритания да включи искане за компенсация в окончателния документ. Окончателният вариант обаче съдържа само призив за започване на диалог по темата.

Междувременно британският министър-председател Киър Стармър, за когото това е първата среща на върха на Общността на нациите, заяви, че срещите не са за „пари“. Той заяви, че в дневния ред са включени въпросите на устойчивото развитие и климата.

По време на заключителната пресконференция британският министър-председател заяви, че комюникето призовава към дискусии и се съгласи, че сега е моментът да се говори. „Но трябва да бъда ясен: през двата дни, в които бяхме тук, нито една от дискусиите не беше за пари“, каза Стармър пред репортери. И добави: „Нашата позиция по този въпрос е много, много ясна.“

„Робството несъмнено е ужасно нещо, но бих предпочел да запретна ръкави и да работя с тях по настоящите и бъдещите предизвикателства, отколкото да отделям много време за миналото“, цитира „Телеграф“ думите на Кир Стармър. По време на дискусиите в Самоа той продължи да настоява, че трябва да „гледаме напред, а не назад“.

На същата позиция е и крал Чарлз III. По време на срещата той каза: „Слушайки хората от цялата Британска общност, осъзнавам, че най-болезнените аспекти на нашето минало продължават да предизвикват дебати.“ Той заяви, че е важно „да се разбере историята, за да се направи правилният избор за бъдещето“.

Министър-председателят на Бахамските острови Филип Дейвис се съгласи с тази позиция. Той обаче също така подчерта, че „ужасното въздействие на трансатлантическата търговия с роби върху африканската диаспора изисква справедливост“.

Едно от нещата, по които Великобритания и другите страни от Британската общност са единни, е признаването, че робството и търговията с роби са „престъпления срещу човечеството“.

Лидерите на страните заявяват това в заключителното комюнике, в което се отбелязва, наред с другото, че тези проблеми „са ужасяващи трагедии в историята на човечеството не само поради отвратителното им варварство, но и по отношение на техния мащаб, характер и особено отричането на положението на жертвите“.

Срещата в Самоа доведе и до решението за нов генерален секретар на асоциацията да бъде назначена външната министърка на Гана Шърли Айоркор Ботчуей, която е привърженик на репарациите за европейската колониална политика.