Държави от ЕС обвиняват Брюксел в протакане на забраната за търговия с израелските селища

Министрите на външните работи на ЕС ще обсъдят в понеделник предложения за частична или пълна забрана на търговията с израелските селища, но пътят към въвеждането на подобни ограничения е изпълнен с трудности. Някои европейски столици обвиняват Европейската комисия, че използва „тактика на протакане“.

Миналата седмица Европейската комисия е представила документ с три варианта за допълнително ограничаване на търговията на ЕС със селищата, след като мнозинство от държавите членки поискаха конкретни мерки в отговор на ескалиращото насилие срещу палестинците на окупирания Западен бряг, съобщава Euronews.

Израелските селища се считат за незаконни съгласно международното право и според позицията на ЕС. Макар че Съюзът в момента не забранява вноса на продукти, произведени в тези селища, за тях се прилагат по-високи мита, тъй като не попадат в обхвата на търговското споразумение между ЕС и Израел от 2000 г., известно като Споразумението за асоцииране.

Ключовото в документа на Комисията е предложението евентуалните мерки да бъдат разглеждани като инструмент на външната политика. Това означава, че за приемането им ще бъде необходимо единодушното одобрение на всички държави членки – сценарий, който изглежда малко вероятен, тъй като няколко европейски правителства са твърди съюзници на Израел.

Германия, която играе ключова роля в дебата, също подкрепя варианта решенията да се вземат с единодушие.

Юридическата служба на Съвета на ЕС, която консултира държавите членки, обаче по-рано е дала устно становище, че подобни мерки могат да бъдат приети като инструмент на търговската политика. В такъв случай би било достатъчно одобрението на 15 държави членки, представляващи поне 65% от населението на ЕС, съгласно правилото за т.нар. „квалифицирано мнозинство“.

До 20 държави членки са призовали Европейската комисия да разработи конкретни варианти за търговски ограничения, като Франция и Швеция са основните двигатели на инициативата.

Прагът за квалифицирано мнозинство може да бъде достигнат, ако ключови държави като Италия подкрепят предложението.

Очаква се в понеделник група външни министри категорично да се противопостави на предложението на Комисията мерките да се третират като инструмент на външната политика. Причината са опасения, че ръководената от Урсула фон дер Лайен Комисия умишлено забавя процеса.

„Някои може да се опитват да размътят водата, но тук става въпрос за защита на последователността на политиката на ЕС“, заяви високопоставен дипломат, критикувайки предпочитанието на Комисията към единодушното гласуване.

„Дори ако става дума само за два евро, важно е търговската ни политика да бъде в съответствие с международното право.“

Друг дипломат заяви, че аргументите на Комисията са „неубедителни“, като припомни, че миналата година самата Комисия предложи частично суспендиране на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел чрез процедура с квалифицирано мнозинство – предложение, което впоследствие не беше реализирано.

Същата логика за използване на квалифицирано мнозинство беше приложена и когато ЕС одобри мащабния план за постепенно прекратяване на вноса на руски изкопаеми горива, като го разглеждаше като въпрос на търговската, а не на външната политика.

„По всички останали досиета Комисията винаги се стреми да разширява своите правомощия, а тук изведнъж открива необходимостта от единодушие?“, каза дипломатът. „Човек би могъл да се смее, ако ситуацията не беше толкова сериозна.“

Трети дипломат също определи позицията на Комисията като „стратегия“ за забавяне на всякакви действия.

Според него изпълнителният орган на ЕС е отложил представянето на документа с възможните варианти до миналата седмица, което прави невъзможно вземането на решение преди следващото официално заседание на външните министри на ЕС през октомври. Съществуват опасения, че насрочените за края на октомври избори в Израел могат допълнително да осуетят всяко решение.

Документът предлага няколко възможности за ограничаване на търговията: въвеждане на по-високи наказателни мита, изискване износителите от селищата да получават специални лицензи, както и пълна или частична забрана за внос на стоки, произведени в тези селища.

Според експерти всяка мярка, различна от пълната забрана, би могла лесно да бъде заобиколена. Последни разследвания показват, че износители от селищата продължават да продават продукцията си на европейския пазар без мита, използвайки практики като неправилно етикетиране на стоките или смесването им с продукти, произведени на територията на самия Израел.

Предложението се смята за по-вероятно да получи широка подкрепа в ЕС в сравнение с призивите за суспендиране на Споразумението за асоцииране между ЕС и Израел, тъй като ограниченията ще засегнат единствено търговията със селищата, които ЕС счита за незаконни.

Поддръжниците на забраната се позовават на консултативното становище на Международния съд в Хага от 2024 г., според което израелските селища са незаконни, а държавите са длъжни да се въздържат от икономически отношения, които биха могли да затвърдят това незаконно положение.

В интервю за Euronews през май френският министър, отговарящ за външната търговия, Никола Форисие, определи призивите за ограничаване на търговията със селищата като „нормални, а не агресивни“.

Наскоро ЕС одобри санкции срещу израелски екстремистки заселници, отговорни за насилие срещу палестинци, след изборната победа на Петер Мадяр в Унгария. Решението стана възможно след месеци на блокада, предизвикана от противопоставянето на бившия министър-председател Виктор Орбан.