Ероган държи НАТО под напрежение

Шест месеца, след Турция се съгласи съюзниците от НАТО да поканят Швеция и Финландия да се присъединят към алианса, разширяването е в застой, тъй като Анкара отказва да ратифицира приемането на двете северни страни, пише Блумбърг.

Миналата седмица се появи нова точка на напрежение, след като протестиращи в Стокхолм, свързани с кюрдските движения, обесиха чучело по подобие на президента Реджеп Тайип Ердоган, което накара Турция да окаже още по-голям натиск върху Швеция, за да се справи с тези групи.

Очаква се изборите в Турция да се проведат през юни, но Ердоган многократно намеква, че гласуването може да се случи още през май, за да държи опозицията извън равновесие. На този фон ситуацията с Швеция и Финландия е още по-трудна за анализ, макар дипломатите от НАТО да са уверени, че в крайна сметка тя ще бъде разрешена – потенциално преди на върха на алианса във Вилнюс през юли.

Досега 28 от 30-те членки на Северноатлантическия договор са ратифицирали кандидатура на двете държави, като Турция и Унгария са единствените, които се въздържат.

Укрепване на пакта

Алиансът ще има по-голям контрол над Балтийско море, ако Швеция и Финландия се присъединят към него.

Двете държави подадоха своите кандидатури за присъединяване през май след нахлуването на Русия в Украйна. Съпротивата на Турция беше изненадваща, тъй като по-рано страната не бе повдигнала възражения.

Споразумение, сключено на срещата на върха на НАТО през юни в Мадрид, позволи на процеса да продължи напред, но позицията на Анкара не се промени много.

Турция казва, че Швеция трябва да направи повече, за да се справи с подкрепата за терористичните групировки сред кюрдското население от около 100 хил. души и да екстрадира заподозрени от Анкара. Макар че Турция оправя искания и към Финландия, запознати източници твърдят, че е доволна от нивото на сътрудничество с Хелзинки.

Швеция трябва да „покаже чрез действия, а не само чрез думи или изявления, че на Кюрдската работническа партия (ПКК) няма да й бъде позволено да събира пари или да набира членове“, каза президентският говорител Ибрахим Калън в събота. ПКК е забранена в Европейския съюз и също така е определена като терористична организация от САЩ.

След демонстрацията миналата седмица Турция привика посланика на Швеция, започна разследване и отмени планираното посещение в Анкара на висшия шведски депутат. Правителството на Швеция осъди протестите, като ги нарече „отвратителни“ и опит за „саботиране“ на кандидатурата й за НАТО.

Правителството на Швеция вече затегна законите си за борба с тероризма, но призна, че няма да може да изпълни всички искания на Турция. Въпреки че Швеция е депортирала поне един от заподозрените, издирвани от Ердоган, нейното правителство не може да отмени съдебни решения по искания за екстрадиция, когато съдебната система е отказала да изпрати обвиняемия в Анкара.

Въпреки това Ердоган продължава да настоява, че Швеция трябва да предаде „около 130“ души.

„Казахме им, че ако не предадете терористите сред вас, не можем да го прокараме решението през парламента“, заяви Ердоган в неделя, предаде държавната телевизия TRT. „Ако те не заемат позиция срещу провокацията на ПКК, отношенията ни с Швеция може да станат много по-обтегнат“, добави той.

Влиянието на Ердоган

За Ердоган влиянието, което сега има над Финландия и Швеция, е политически подарък, който се получава веднъж в живота, след като години наред той чувстваше, че неговите опасения относно тероризма са били пренебрегвани от съюзниците.

„Той беше много недоволен от редица страни от НАТО и съм сигурен, че искаше да подобри позициите си в алианса, като използва присъединяването на Швеция и Финландия“, каза финландският президент Саули Ниинисто за Ердоган в интервю за шведския Вестник Dagens Nyheter събота.

Прокарването на исканията най-вече позволява на 68-годишния Ердоган да изглежда силен пред избирателите, докато се стреми да удължи управлението си с още пет години.

„Ердоган ще държи финландското и шведското членство в НАТО като заложници толкова дълго, колкото смята, че това ще му е от полза“, каза Мина Аландер, научен сътрудник във Финландския институт за международни отношения. Лидерът на Турция вероятно преценява дали има повече полза за него да ратифицира кандидатурите преди или след изборите, каза тя.

Дипломатите от НАТО са предпазливи оптимисти, че ситуацията в крайна сметка ще намери своето решение, , най-вероятно след изборите в Турция. Според един от тях по-силното НАТО в крайна сметка работи в полза на Турция, особено в Черно море и Близкия изток.

Шефът на алианса Йенс Столтенберг миналата седмица каза, че е уверен, че присъединяването на северните страни ще бъде ратифицирано. За Финландия и Швеция процесът, който може да отнеме години, вече се е развил по-бързо от всеки друг в съвременната история на алианса, добави той.

Стратегията на САЩ

Въпреки че не е изненадващо, че Ердоган се стреми да използва своята силна карта си възможно най-дълго, в цялата ситуация има един ключов фактор - САЩ, най-могъщата държава във военния съюз, застана зад северните нации. Вашингтон също така използва потенциална продажба на изтребители F-16 за 20 млрд. долара като примамка, за да накара Анкара да бъде по-изпълнителна.

САЩ предупредиха Турция, че Конгресът може да не одобри продажбата на изтребителите, освен ако Анкара не ратифицира кандидатурите на Швеция и Финландия за НАТО, каза високопоставен турски служител, говорещ анонимно поради чувствителността на информацията.  Това оставя Ердоган да реши дали и кога да се подчини на натиска на Вашингтон.

Ако Турция издържи до края на изборите в страната, финландските политици заявиха, че се надяват на напредък преди срещата на върха във Вилнюс, която започва на 11 юли. Северните страни се надяват да присъстват като членове, но те така или иначе ще бъдат там като страни, получили официална покана за членство.

Член 5

Забавянето на присъединяването означава, че Швеция и Финландия все още не са обхванати от ангажимента за колективна отбрана на НАТО - член 5. Но рискът за сигурността е смекчен от ангажиментите, поети от САЩ, Обединеното кралство и други да ги защитават, ако бъдат атакувани, преди да станат пълноправни членове . „Немислимо е Финландия и Швеция да се изправят пред военни заплахи, без НАТО да реагира на това“, каза Столтенберг.

Забавянето на кандидатури за неопределено време носи и други рискове - колкото по-дълго Ердоган чака, толкова повече въпроси ще бъдат задавани от другите членове на НАТО за това доколко е ангажиран със сигурността на блока и съюзниците и  дали неговите действия не са в полза на Русия.

Предположенията, че Турция се бави, за да направи услуга на Русия, нямат нищо общо с реалността и са отричане на опасенията на Турция относно ПКК, каза високопоставен турски служител, говорещ анонимно.