ЕС няма големи очаквания за срещата с Китай, търси по-тесни връзки с Япония

Европейските лидери ще се срещнат със своите японски и китайски колеги тази седмица, като високите очаквания за по-добро сътрудничество в областта на отбраната и търговията с Токио контрастират рязко със скромните надежди за дискусиите в Пекин, пише Блумбърг.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща ще пътуват до Азия тази седмица, като първо ще се срещнат с японския премиер Шигеру Ишиба в сряда в Токио, а след това с китайския президент Си Дзинпин и премиера Ли Цян в четвъртък в Пекин.

В Япония лидерите планират да подпишат споразумения за сътрудничество в сферите на отбранителната промишленост и икономическа сигурност, според европейски служители, които са информирали журналисти преди срещата. Не се очаква обаче съвместно изявление от срещата на върха в Пекин, казаха служителите, пожелали анонимност.

Европейската делегация не очаква да си тръгне със сериозни сделки от китайската среща, като се стреми само към „съществен, открит, директен, добър и конструктивен разговор“, каза един от служителите. Европа се надява да изясни какво иска от Пекин, за да поправи неустойчивите икономически отношения и да възстанови баланса на връзките, каза служителят.

„Атмосферата в отношенията между Китай и Европа стана деликатна преди срещата на върха“, коментира Цуй Хонгджиан, бивш китайски дипломат, който преподава в Пекинския университет за външни изследвания. „Някои благоприятни условия, като например тарифите на Тръмп, биха могли да сближат двете страни, но други неблагоприятни условия, като например различията им по въпроса за Украйна, пречат на по-добрите отношения между Китай и Европа.“

Може да се появи споразумение за сътрудничество в областта на изменението на климата, макар че дори това остава несигурно, каза един служител.

Връзките между ЕС и Китай се влошиха след пандемията, като европейските оплаквания обхващат търговските практики на Пекин и подкрепата му за Москва.

За Брюксел сътрудничеството между китайски и руски фирми, което подкрепя военнопромишления комплекс на Москва въпреки европейските санкции, е особен спорен въпрос. В петък ЕС санкционира две китайски банки и пет компании, базирани в Китай, като част от последните си мерки срещу Русия заради нахлуването в Украйна. Този ход отбеляза първите европейски санкции срещу китайски банки и предизвика протест от Пекин, който обеща отговор.

Подчертавайки европейските търговски фрустрации, търговският излишък на Китай през първата половина на тази година достигна рекордно ниво за шестмесечен период, според данни, публикувани миналата седмица. Бързо нарастващият китайски износ и свиващият се внос тласнаха излишъка до почти 143 милиарда долара до юни – най-високият в историята, въпреки че първата половина на годината обикновено се характеризира с по-ниска активност, преди доставките да се увеличат преди празниците.

Напрежението се влоши от априлското решение на Пекин да наложи контрол върху износа на редкоземни магнити и свързани с тях продукти, което разтърси европейските автомобилни компании и други сектори.

Въпреки че тези доставки отбелязаха възстановяване миналия месец, остава неясно дали това ще задоволи европейците, които поискаха Китай да реши проблема преди срещата на върха. Фон дер Лайен преди това обвини Китай, че „използва като оръжие“ веригите за доставки на магнити на срещата на Г-7 миналия месец.

За разлика от това, посещението в Япония ще обяви инициативи за надграждане върху отношенията, като европейските служители определиха Токио като „най-близкия ни стратегически партньор в Индо-Тихоокеанския регион“. Те заявиха, че стъпките ще обхванат отбраната и сигурността, индустриалната политика, чуждестранната намеса и манипулации и конкурентоспособността на бизнеса.

ЕС и Япония проведоха и първия си „диалог за сигурност и отбрана“ миналия месец. Един служител отбеляза, че ЕС и Япония ще изразят съвместното си несъгласие с всеки опит за промяна на статуквото в Тайванския проток чрез сила или принуда – забележка, насочена към Китай, който твърди, че Тайван е негова територия.