Естония обвини Русия в саботаж след палеж в отбранителна компания

Естонският външен министър Маргус Цахкна обвини Русия в „саботаж“ във вторник след палеж на обект на отбранителната компания Milrem Robotics, извършен през август.

„Можем с увереност да заключим, че палежът в Талин е акт на саботаж, поръчан от специалните служби на Руската федерация“, написа той в публикация в социалната мрежа X.

Цахкна добави, че извършителите на нападението са били задържани и „вече не представляват заплаха“, както и че Естония е привикала руския посланик, съобщава Euronews.

„Този акт на саботаж е част от по-широката кампания на Русия в Европа, насочена към сплашване и отслабване на подкрепата ни за Украйна“, заяви той.

Естония, член на ЕС и НАТО по източния фланг на алианса, многократно е обвинявала Русия в т.нар. хибридни действия след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през 2022 г.

Заедно със своите съседи Латвия и Литва страната значително увеличи инвестициите си в отбраната през последните години и остава твърд съюзник на Киев. Новината за атаката предизвика реакции на солидарност от различни европейски държави.

Германският външен министър Йохан Вадефул осъди това, което нарече „безразсъден акт на враждебност от страна на Русия“, и заяви, че Естония се ползва с пълната подкрепа на Берлин. Премиерът на Швеция Улф Кристершон определи нападението като „изключително сериозно“.

„Тази поредица от атаки е насочена срещу цяла Европа. Целта е да бъде отслабена подкрепата ни за Украйна и да бъдем сплашени. Това няма да успее“, написа той в X.

Кремъл отхвърли като „неоснователни“ обвиненията на Естония, че Русия стои зад палежа в Талин.

„Подобни твърдения са лишени от основание, необмислени са, нямат никаква връзка с реалността и не са подкрепени с аргументи. Затова не можем и няма да ги приемем сериозно“, заяви пред журналисти говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Предупреждение от НАТО

Руският президент Владимир Путин става „все по-безразсъден, опасен и склонен да поема рискове“, докато войната в Украйна продължава и той се стреми да раздели западните съюзници, заяви миналата седмица заместник-командващият силите на НАТО в Европа маршал от авиацията сър Джон Стрингър.

Той предупреди, че Москва може да подложи на изпитание принципа на колективната отбрана на НАТО чрез по-смели действия, които вече включват саботаж и шпионаж.

Миналата седмица полският премиер Доналд Туск заяви, че Русия може да предприеме целенасочени удари с дронове или ракети срещу страни от НАТО, като впоследствие твърди, че те са били случайни. Френският президент Еманюел Макрон се съгласи с тази оценка и е възложил на правителството да подготви план за защита на критичната инфраструктура от потенциални атаки с дронове и кибератаки.

Други европейски представители също определят руската заплаха като сериозна, но призовават за спокойствие.

Европейските държави вече са били изправени пред множество случаи на навлизане на руски дронове във въздушното им пространство, както и срещу кампания от тайни руски операции, започнала след нахлуването в Украйна.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви пред Associated Press, че Путин „знае, че САЩ и Европа са тясно свързани“.

„Трябва да сме сигурни, че сме подготвени и достатъчно силни и той знае това. Ако направи нещо необмислено, реакцията ни ще бъде твърда“, каза Рюте.

Путин се опитва да разклати подкрепата на НАТО за Украйна

Според Стрингър Путин търси различни начини да създаде разделение между съюзниците в НАТО, тъй като военната му кампания в Украйна не се развива успешно.

Естонският премиер Кристен Михал сравни руския лидер с „плъх в ъгъла“, който засилва активността си в Европа в опит да отслаби западната подкрепа за Киев в момент, когато Москва е под натиск.

По думите му Путин се стреми да подкопае принципа на колективната отбрана на НАТО чрез трудно доказуеми тайни операции срещу отделни държави.

Въпреки това естонският премиер смята, че към момента е „малко вероятно“ Русия да предприеме конвенционална военна атака срещу Европа, тъй като би се сблъскала с отговора на НАТО, а значителна част от руските сили остават ангажирани в Украйна.

Михал предупреди, че високото ниво на враждебна руска активност вероятно ще се запази, докато Путин не промени военните си цели, като подчерта, че най-добрият начин за възпиране на Москва е „подкрепата за Украйна“.