Финландия планира да премахне десетилетна забрана за разполагане на ядрени оръжия

Финландия планира да премахне дългогодишната си забрана за разполагане на ядрени оръжия на своя територия – ход, който според правителството ще доближи страната повече до политиката на възпиране на НАТО. Министърът на отбраната Анти Хякянен заяви, че средата за сигурност на Финландия и Европа се е „фундаментално и значително променила“, откакто Русия започна пълномащабното си нахлуване в Украйна през 2022 г., пише BBC.

Скандинавската държава изостави десетилетната си политика на военен неутралитет и се присъедини към НАТО през 2023 г. заради нарастващите опасения от заплахата, която представлява Русия.

Съгласно финландския Закон за ядрената енергия от 1987 г., вносът, производството, притежанието и детонирането на ядрени взривни устройства е забранено на финландска територия – дори по време на война. Правителственото предложение би променило това, като позволи „внасяне на ядрено оръжие във Финландия или транспортирането, доставянето или притежаването му на финландска територия, ако това е свързано с военната отбрана на страната“, заяви Хякянен.

„Промяната е необходима, за да се осигури военната отбрана на Финландия като част от съюза и да се използва пълноценно политиката на възпиране и колективна отбрана на НАТО“, каза той на пресконференция в четвъртък.

Основният принцип на НАТО – колективната отбрана, според която нападение срещу една държава членка се счита за нападение срещу всички – е в основата на стратегията за ядрено възпиране на алианса.

Тъй като в НАТО членуват няколко ядрени сили, това означава, че пряка атака срещу държава членка носи риск от ядрен отговор. Според Центъра за контрол на въоръженията и неразпространението на ядрените оръжия американски ядрени оръжия са разположени в няколко европейски държави.

Предложението на финландското правителство изисква промени както в Закона за ядрената енергия, така и в Наказателния кодекс на страната.  Управляващата дясна коалиция, която има мнозинство в парламента, съобщи, че предложението е изпратено за обществено обсъждане до 2 април, преди да бъде официално внесено.

Финландия има обща граница с Русия с дължина 1340 км – най-дългата сред всички държави от ЕС или НАТО – и лидерите на страната многократно предупреждават, че средата за сигурност се е влошила след руската инвазия в Украйна.

Скандинавската държава стана 31-вият член на НАТО през април 2023 г., което широко се разглежда като стратегически удар за руския президент Владимир Путин, който отдавна критикува разширяването на алианса на изток. Съседна Швеция се присъедини към НАТО през 2024 г. Оттогава НАТО увеличи военното си присъствие в Арктика и Балтийско море, както и по новоразширения източен фланг.

Предложението идва в момент, когато европейските държави засилват сътрудничеството в областта на отбраната в отговор на войната в Украйна и по-широката глобална нестабилност.

Няколко държави от НАТО претърпяха нарушения във въздушния трафик, след като миналата година бяха забелязани дронове над летища и военни бази, което някои европейски представители определиха като „хибридна война“ от страна на Русия.

Москва отрече участие, но инцидентите доведоха до нови дискусии за колективната отбрана.

В понеделник Франция и Германия обявиха планове за задълбочаване на сътрудничеството с европейските партньори в областта на ядреното възпиране.

Шведският премиер Улф Кристерсон заяви миналата седмица, че доктрината на страната за неразполагане на чуждестранни войски или ядрени оръжия на нейна територия „няма да се прилага“, ако Швеция се окаже „в напълно различна ситуация“.