Геополитиката засенчва климатичната заплаха от черния въглерод в Арктика

С покачването на глобалните температури, което ускорява топенето на морския лед в Северния ледовит океан, се наблюдава бум на корабоплаването по маршрути, които доскоро бяха замръзнали и непроходими.

Увеличеният морски трафик в Арктика, който привлече още повече внимание, след като президентът Доналд Тръмп настоя Съединените щати да поемат контрола над Гренландия, идва с висока екологична цена: черният въглерод, или саждите, изхвърляни от корабите, които карат леда да се топи още по-бързо. Няколко държави настояват корабите, плаващи в Арктика, да използват по-чисти горива, които замърсяват по-малко, на срещи тази седмица с международните регулатори на корабоплаването, пише Асошиейтед прес.

Ледниците, снегът и ледът, покрити със саждите от корабните емисии, имат по-малка способност да отразяват слънчевата светлина. Вместо това слънчевата топлина се поглъща, което допринася за превръщането на Арктика в най-бързо затоплящото се място на Земята. От своя страна топенето на арктическия морски лед може да повлияе на климатичните и метеорологичните модели по целия свят.

„Това води до безкраен цикъл на засилващо се затопляне“, каза Сиан Прайър, водещ съветник на Clean Arctic Alliance – коалиция от неправителствени организации, фокусирани върху Арктика и корабоплаването. „Необходимо е да се регулират емисиите, и по-специално черният въглерод. И двете в момента изобщо не са регулирани в Арктика.“

През декември Франция, Германия, Соломоновите острови и Дания предложиха Международната морска организация (IMO) да изисква от корабите, плаващи в арктически води, да използват т.нар. „полярни горива“, които са по-леки и отделят по-малко въглеродно замърсяване от широко използваните остатъчни морски горива. Предложението включва конкретни стъпки за съответствие от страна на компаниите и географския обхват на прилагане — всички кораби, плаващи северно от 60-ия паралел. Очакваше се предложението да бъде представено тази седмица пред Комитета на IMO за предотвратяване и реагиране при замърсяване, а евентуално и пред друг комитет през април.

Забраната от 2024 г. за използването на вид остатъчно гориво, известно като тежко гориво, в Арктика досега е имала само ограничен ефект, отчасти заради вратички в регулациите.

Натискът за намаляване на черния въглерод — за който проучванията показват, че има затоплящ ефект 1600 пъти по-силен от този на въглеродния диоксид в рамките на 20 години — се засилва в момент на противоречиви интереси както на международно ниво, така и между държавите с арктически брегове.

През последните месеци периодичните коментари на Тръмп за необходимостта САЩ да „притежават“ Гренландия с цел укрепване на националната сигурност повдигнаха редица въпроси — от суверенитета на Гренландия до бъдещето на НАТО. Замърсяването и другите екологични проблеми в Арктика останаха на заден план.

Тръмп, който е наричал климатичните промени „измама“, също се противопоставя на глобалните политики за борба с тях. Миналата година се очакваше IMO да приеме нови регулации, които да въведат въглеродни такси за корабоплаването — мярка, за която поддръжниците твърдяха, че би подтикнала компаниите да използват по-чисти горива и да електрифицират флотите си, където това е възможно.

След намеса на Тръмп, който активно лобира държавите да гласуват против, мярката беше отложена с една година, а перспективите ѝ остават несигурни. При тези обстоятелства е трудно да се очаква IMO да постигне бърз напредък по сегашното предложение за ограничаване на черния въглерод в Арктика.

Дори в самите арктически държави, които са най-силно засегнати от черния въглерод и другите замърсявания от корабоплаването, съществуват вътрешни напрежения около подобни регулации. Исландия е показателен пример. Макар страната да е световен лидер в зелени технологии като улавянето на въглерод и използването на геотермална енергия за отопление, природозащитници твърдят, че тя е постигнала по-ограничен напредък в регулирането на замърсяването в моретата си. Причината е силното влияние на риболовната индустрия — една от най-важните за страната.

„Индустрията е доволна от печалбите, недоволна от данъците и не е ангажирана с въпроси като климата или биоразнообразието“, каза Арни Финсон, председател на управителния съвет на Исландската асоциация за опазване на природата.

Финсон добави, че разходите за използване на по-чисти горива или за електрифициране на флотите също пораждат съпротива.

„Мисля, че правителството започва да се осъзнава, но все още трябва да изчака (риболовната) индустрия да каже „да““, каза той.

Исландия все още не е заела официална позиция по предложението за полярни горива. В изявление Министерството на околната среда, енергетиката и климата на страната заяви, че предложението е „положително по отношение на целта и основното си съдържание“, но че са необходими допълнителни анализи. В същото време министерството подчерта, че Исландия подкрепя по-строги мерки за ограничаване на емисиите от корабоплаването и намаляване на черния въглерод.

Замърсяването със сажди в Арктика се е увеличило, тъй като товарни кораби, риболовни съдове и дори някои круизни кораби все по-често плават във водите, които свързват най-северните части на Исландия, Гренландия, Канада, Русия, Норвегия, Финландия, Швеция и Съединените щати.

Между 2013 и 2023 г. броят на корабите, навлизащи във води северно от 60-ия паралел, е нараснал с 37%, според Арктическия съвет — междуправителствен форум, включващ осемте държави с територии в Арктика. За същия период общото разстояние, изминато от кораби в Арктика, се е увеличило със 111%.

Емисиите на черен въглерод също са се увеличили. През 2019 г. от кораби северно от 60-ия паралел са били отделени 2696 метрични тона черен въглерод, в сравнение с 3310 метрични тона през 2024 г., сочи проучване на Energy and Environmental Research Associates. Изследването показва, че риболовните кораби са най-големият източник на черен въглерод.

Проучването също така установява, че забраната от 2024 г. за използване на тежко гориво ще доведе само до ограничено намаление на емисиите на черен въглерод. Изключения и временни разрешения позволяват на някои кораби да продължат да го използват до 2029 г.

Екологични организации и загрижени държави смятат, че регулирането на корабните горива е единственият реалистичен начин за ограничаване на черния въглерод. Причината е, че постигането на международно съгласие за ограничаване на трафика би било почти невъзможно. Изкушението от риболов, добив на ресурси и по-кратки транспортни маршрути е твърде голямо. Корабите могат да спестят дни при някои пътувания между Азия и Европа, като плават през Арктика.

Въпреки това маршрутът, известен като Северния морски път, е проходим само няколко месеца в годината, а дори и тогава корабите трябва да бъдат съпровождани от ледоразбивачи. Тези рискове, в съчетание с опасенията за замърсяването в Арктика, са накарали някои компании да обещаят да избягват маршрута — поне засега.

„Дебатът около Арктика се изостря и търговското корабоплаване е част от тази дискусия“, написа миналия месец в LinkedIn Сьорен Тофт, главен изпълнителен директор на Mediterranean Shipping Company — най-голямата контейнерна корабна компания в света. „Позицията ни в MSC е ясна: ние не използваме и няма да използваме Северния морски път.