Горските острови в Амазонка са обречени

Построен през 80-те години на миналия век, язовир Балбина е един от десетките големи водни резервоари в басейна на Амазонка. Такива язовири може да оставят след себе си привидно зелени петна гора, но ново изследване показа, че тези несвързани горски масиви не са в състояние да поддържат процъфтяващи екосистеми.

Язовирът създаде един от най-големите резервоари за вода в Южна Америка, който се простира на почти 100 км на север през до голяма степен девствена тропическа гора.

Тъй като това е сравнително хълмиста част от басейна на Амазонка, са се образували повече от 3500 острова. Това, което някога е било хребет или хълм, се е превърнало в горист остров.

За изследователите на тропическите гори, като нас, новият пейзаж беше удивителна жива лаборатория – начин да се тестват теории за това какво се случва, когато една гора и нейните обитатели са ограничени до все по-малки територии.

Знаем, че един от основните двигатели на продължаващата криза в биоразнообразието е загубата на местообитания и фрагментирането на останалите територии. И знаем, че водноелектрическите язовири са един от основните нарушители на тези местообитания и че много развиващи се страни (включително тези по поречието на Амазонка) искат да строят още язовири.

В новия пейзаж, създаден след като язовир разкъса гората, очакваме видовете да изчезнат по-бързо в по-малките острови, които просто не могат да поддържат жизнеспособни популации. Очакваме и други фактори да играят роля, като например дали даден вид е издръжлив и може да се справи с трансформирането на своето местообитание.

Такава е тезата. А язовир Балбина ни даде идеалния шанс да го видим на практика.

22 горски острова, 608 вида

През последното десетилетие учени от много различни институции положиха огромни усилия да проучат кои видове изчезват и кои продължават да съществуват в язовир Балбина. С нашето проучване успяхме да обобщим всички тях.

По-специално, проучихме 22 горски острова с различни размери. Разгледахме и три близки места, които бяха свързани с главната гора и не бяха острови, които считахме за базова линия, отразяваща сценария преди изграждането на язовир.

Регистрирахме 608 вида, представляващи осем биологични групи: средни и големи бозайници, дребни бозайници (с изключение на прилепите), дневни гущери (активни през деня), подземни птици, жаби, торни бръмбари, орхидеи и дървета.

Нашите резултати вече са публикувани в Science Advances . Открихме, че само няколко по-големи острова съдържат по-голямата част от разнообразието и имат пълни или почти пълни видове.

Междувременно по-малките острови пострадаха. Там само по-приспособими видове, като броненосци или гризачи акуши, са успели да оцелеят повече от три десетилетия. Тези средно големи животни могат да заемат относително малки площи. За разлика от тях по-големите бозайници, като тапири и ягуари, се нуждаят от повече пространство и може да са изчезнали дори от средните по размер острови.

По-големите видове като цяло е по-вероятно да изчезнат, но това варира в различните групи растения, гръбначни и безгръбначни. Например, най-големите видове пчелни орхидеи Eulaema bombiformis или Eulaema meriana също бяха широко разпространени в ландшафта.

Такъв беше и случаят с големите подземни видове птици, докато моделът беше противоположен при жабите, като най-малките видове бяха по-широко разпространени.

Повечето от островите, създадени от язовир Балбина, подобно на тези в други резервоари, съдържащи горски острови на други места в равнинните тропически гори, са сравнително малки. 95% са под един квадратен километър. Тези острови се оказаха способни да поддържат ниски нива на биоразнообразие, което допълнително има големи последици за функционирането на екосистемите.

Въпреки че Амазонка е известна с изключителното си разнообразие, когато всъщност посетихме тези острови, бяхме поразени от това, че те са доминирани от видове животни и растения, които са широко разпространени и могат да бъдат намерени другаде, със зависещите от горите специализирани видове, открити на континента а на големите острови почти никъде не се вижда.

Плановете за развитие на хидроенергия в равнинните тропически гори означават, че очакваме този процес да се случва все повече и повече след преграждането на реките. Имайки това предвид, ние препоръчваме бъдещите водноелектрически проекти да избягват наводняването на големи горски пространства и създаването на множество малки острови.

Това ще сведе до минимум загубата на биоразнообразие и ще помогне на екосистемите да продължат да функционират. И накрая, загубата на биоразнообразие трябва да се претегли заедно с други екологични разходи в бъдещи оценки дали преграждането на мега-разнообразните тропически реки в света наистина си заслужава.Разговорът

*Тази статия е публикувана за пръв път в The Conversation под лиценз Creative Commons. Нейни автори са Ана Филипа Палмейрим, постдокторант по проект TROPIBIO, Universidade do Porto, Карин Емер, асоцииран изследовател, биолог от Изследователски институт на ботаническата градина в Рио де Жанейро, и Карлос Перес, професор по тропическа консервационна екология от Университет на Източна Англия. Заглавието е на Мениджър Нюз.

Превод и редакция Светлана Тодорова-Ваташка