Икономическият колапс на Куба предизвиква безпрецедентен отлив към Бразилия

Не е лесно да се разбере какво наистина се случва в Куба чрез обичайните икономически показатели. Данни като БВП и инфлация не са напълно надеждни и понякога дори не са публични. Освен това тези цифри често са обвити в тайна и прикрити с аргументи, които се опитват да оправдаят спадовете. Смята се, че БВП е натрупал две години на спад (2023 и 2024 г.), което показва, че икономическата криза на острова е интензивна. Съществуват обаче и други данни и методи, които разкриват по-ясно сериозността на положението на Куба. Заминаването или отливът на кубинци към Съединените щати беше нормално и естествено движение, като се има предвид, че Съединените щати са най-голямата икономика в света, страна, която предлага възможности и привлича хора от цял ​​свят. Има обаче нова тенденция сред кубинците, която показва, че ситуацията може да е по-лоша, отколкото изглежда: хиляди кубинци заминават за Бразилия, пише El Economista. 

„Все повече хора пристигат всеки ден“, казва 53-годишният Сантяго де Посада, собственик на пицария в кубински стил в центъра на Куритиба, който пристига в Бразилия през 2022 г. от Камагуей, третия по големина град на острова. „Размерът на общността се е увеличил няколко пъти към този момент.“

Ситуацията в Куба е критична и политиците на острова бавно започват да признават това.

„Икономическото развитие на една страна зависи до голяма степен от енергията и ние имахме прекъсвания на електрозахранването през цялата година, не само този месец. От друга страна, и тази година нямахме стабилно снабдяване с гориво. Има недостиг на бензин, дизел и т.н., а икономиката се нуждае от енергия, за да бъде динамична“, оплака се министърът на икономиката и планирането Хоакин Алонсо Васкес на пресконференция тази година.

В момента БВП на Куба все още е под нивата от 2019 г. поради съчетанието на пандемията, затягането на американските санкции по време на първата администрация на Доналд Тръмп (2017-2021 г.) и грешките в националната икономическа и парична политика. Предвид всичко гореизложено, не изглежда толкова странно, че кубинците са започнали да заминават за Бразилия, страна в по-добро положение от Куба, и все пак с развиваща се икономика. Важно е също да се отбележи, че това движение се дължи до голяма степен на антипатията, породена от Доналд Тръмп и неговите имиграционни политики.

През 2024 г. над 22 000 кубинци са кандидатствали за убежище в Бразилия, почти двойно повече от предходната година. А от началото на 2025 г. кубинците са превъзхождали мигрантите от Венецуела по брой молби, въпреки влошаващата се криза в съседната държава след избори, които мнозина смятат за манипулирани от управляващите социалисти.

Пътят към Бразилия е до голяма степен прокаран от хиляди кубински лекари, пристигнали през последното десетилетие, за да работят по програма за обществено здравеопазване, Mais Médicos, по време на президентството на лявата Дилма Русеф. Въз основа на своя опит, мнозина като Роберто Карлос Ескриба (който работи с тежки машини), емигрирал в Куритиба през 2023 г. от Лас Тунас, малък град в Източна Куба, започнали да виждат Бразилия като място, което предлага повече възможности за препитание, тъй като условията на острова се влошили, според Bloomberg. 

Достатъчно за живеене

„Не е много, но е достатъчно, за да живееш като човек“, казва 27-годишният оператор на машини, докато вечеря със съпругата и сина си в ресторанта на Де Посада, Pizzaria Elpis, пълен с кубинци и с регетон музика, свиреща на заден план. 

Уморена от непрестанните прекъсвания на тока, които плашеха сина ѝ със специални нужди до степен да го кара да крещи, 35-годишната Лисбет Деспайн решава да напусне дома си в покрайнините на Хавана и да емигрира на север. Но след като научила, че неин близък е бил задържан в Мексико след затягането на ограниченията на границите на САЩ, тя решила в последния момент да премести семейството си в Бразилия през април, за да избегне подобна съдба. „Децата ми нямаше да преминат през това“, казва тя пред апартамента си в Куритиба. 

Куба никога не е била в толкова трудна икономическа ситуация. 

В анализ, публикуван тази година, Университетът в Навара обясни, че „от гледна точка на вече силно влошената икономика, всяко по-нататъшно влошаване само влошава низходящата спирала и засилва колапса. В предишния „специален период“, претърпян от острова, с края на СССР и прекратяването на всякаква помощ, която е получавал от Москва, БВП на Куба спадна с повече от една трета за четири години. Сега спадът в БВП не е толкова изразен, но само защото започваме от сравнително по-лоша ситуация от преди“, отбеляза университетът в анализ на кубинската икономика. 

Досега настоящата криза беше сравнявана с онзи период на големи трудности в началото на 90-те години на миналия век, но реалността вече я е надминала и експертите говорят за най-тежката криза в историята на независима Куба. Така Хавиер Коралес, професор по политически науки, предупреждава, че Куба е в разгара на най-тежката си криза, откакто е получила независимост от Испания след войната от 1898 г.

„Икономиката на Куба е в разгара на най-големия си колапс, може би откакто е получила независимост през 1902 г.“, заявява той. Не става въпрос само за БВП: през последните десет години островът е страдал от недостиг на основни потребителски стоки, висока инфлация, намаляващи инвестиции, влошаващи се реколти и повтарящи се прекъсвания на електрозахранването (капацитетът за производство на електроенергия е спаднал с 25% между 2018 и 2022 г.), докато „бедността и неравенството са по-високи от всякога“, заявява Коралес.

В резултат на това Куритиба, столицата на Парана, щат с процъфтяващ агробизнес, сега е дом на процъфтяваща и постоянно нарастваща кубинска общност. Въпреки че много от новодошлите работят в сектора на услугите, са се появили и бизнеси, собственост на кубинци, като ресторанти, студия за татуировки и фризьорски салони. Стотици кубински деца са се записали в училищата на града. А отличителният звук на карибския испански може да се чуе навсякъде - от супермаркети до строителни обекти.

Градът, известен с бързата си автобусна система и зелените си паркове, е видял вълни от чужденци, пристигащи през последното десетилетие и половина. Хиляди хаитяни се стичат в Куритиба след земетресението през 2010 г. А годините на икономически бедствия доведоха до рязък ръст на венецуелците, отчасти благодарение на правителствена програма за презаселване.

Но внезапният приток на кубинци привлече вниманието на местните власти и социалните работници, които вече са загрижени за оскъдните ресурси. Кметът на Куритиба Едуардо Пиментел казва, че новодошлите са добре дошли в града му, но се тревожи за нарастващия натиск върху Бразилия, тъй като други страни затварят врати. „Притеснявам се, че ще получим голям брой имигранти, които биха могли да навредят на страната“, казва той.

Антиимиграционната вълна, която заля САЩ преди изборите през 2024 г., сега се разпространява в голяма част от Южна Америка. Аржентина наскоро затегна правилата си за влизане, а водещите кандидати на предстоящите президентски избори в Чили обещават да затегнат контрола на границите.

Но истории за възможностите в Бразилия, както и съвети за имиграция там, достигат до Куба чрез десетки емигранти-инфлуенсъри, подкастъри и ютубъри, които заливат интернет с истории за новия си живот. Оскар Васкес, 22-годишен готвач от Хавана с акаунт в TikTok с над 12 000 последователи, казва, че част от желанието му да създава съдържание произтича от новостта да живееш в страна, където рафтовете са препълнени. „Кубинците идват тук и влизат в супермаркет, пълен с месо, и искат да плачат“, казва той от дома си в Куритиба. „Когато напуснах Куба, никога не съм си представял подобни ресторанти, въпреки че съм готвач.“

Но онлайн шумът има реални последици. Група във Facebook, наречена „Кубинци в Куритиба“, която е нараснала до над 45 000 членове, получава ежедневно публикации от потребители, които питат за възможности за работа, наеми на апартаменти и как да изпратят пари обратно у дома. Сега има общности от кубинци и в други отдалечени части на Бразилия.

35-годишният Нослен Кастро се премести миналата година във Венансио Айрес, град със 70 000 души в далечния юг на страната, след като се бори да получи документи и преживява трудности в Еквадор и Колумбия. „Човек, който емигрира без документи, е никой“, казва той. Родом от Мансанийо, пристанищен град в Югоизточна Куба, близо до мястото, където Фидел Кастро пристига с малка група партизани през 1956 г., сега има канал в YouTube за живота в Бразилия. Бившият актьор твърди, че е помогнал на 45 сънародници да емигрират в новата си страна. „Тук хората ме наричат ​​кмет“, казва той със смях.

Началото на един по-дълъг път

Много кубинци, които са обсъждали тази ситуация с Bloomberg, казват, че се надяват да могат да пътуват на север, когато ограниченията бъдат облекчени. Въпреки че всички са съгласни, че условията в Бразилия са много по-добри от тези в собствените им страни, някои изразиха разочарование от бюрократичните пречки, свързани с кандидатстването за статут на бежанец.

И после идват трудностите да се започне отначало. Кубинските мигранти казват, че им липсват семействата и топлината на Карибите, и че не е лесно да се адаптират към живота в един от най-консервативните райони на Бразилия.

37-годишната Лисет Ларондо Салас емигрира от Сантяго преди четири месеца и първоначално работи в салон за красота в Куритиба. Там тя казва, че е била жертва на расизъм, като клиентите са отказвали да ѝ позволят да им мие косата заради цвета на кожата ѝ. Но когато я питат дали преживяването я е притеснявало, тя свива рамене. „Това си е техен проблем. Няма да спра да бъда чернокожа.“

Независимо от разочарованията си, много новодошли казват, че се надяват скоро други да последват стъпките им. 43-годишният Херардо Гонзалес се премести в Куритиба през 2023 г., след като честите прекъсвания на електрозахранването направиха бизнеса му с татуировки в Хавана нерентабилен. Оттогава той е довел съпругата си, сина си и своето чихуахуа. И с пристигането на все повече венецуелци и кубинци, той казва, че притокът ще остави траен ефект върху бразилския град. „В крайна сметка тук ще се говори испански“, казва той.