Испания може да провали срещата на върха на НАТО с противопоставянето си срещу по-високите разходи за отбрана

Испания изрази опозиция срещу плана на НАТО за увеличаване на разходите за отбрана на страните от алианса до 5% от брутния им вътрешен продукт – ход, който може да провали срещата на върха, на която военният алианс планира да помоли държавите да се ангажират с тази цел.

В писмо, изпратено до генералния секретар на НАТО Марк Рюте в четвъртък и видяно от Ройтерс, премиерът Педро Санчес поиска „по-гъвкава формула“, която или да направи така, че целта за разходите да не е задължителна, или да изключи Испания от нейното приложение.

Той заяви, че намерението на Испания не е да възпрепятства резултата от срещата на върха на НАТО следващата седмица. Но всяко споразумение за увеличаване на разходите за отбрана – отговор на искане на президента на САЩ Доналд Тръмп, ще изисква единодушно одобрение от 32-те държави членки.

„Поемането на ангажимент за цел от 5% би било не само неразумно, но и контрапродуктивно, тъй като би отдалечило Испания още повече от оптималните разходи и би попречило на продължаващите усилия на ЕС за укрепване на неговата екосистема за сигурност и отбрана“, пише Санчес в писмото.

„Легитимно право на всяко правителство е да реши дали е готово да направи тези жертви. Като суверенен съюзник, ние избираме да не го правим“, добави той.

Според оценки на НАТО, Испания имаше най-нисък дял от разходите за отбрана в алианса миналата година – приблизително 1,28% от БВП. През април Санчес се съгласи да ускори усилията за постигане на настоящата цел на НАТО от 2%.

Рюте предложи държавите членки да се споразумеят да увеличат разходите за отбрана до 3,5% от БВП и да отделят допълнителни 1,5% за по-широки разходи, свързани със сигурността.

Лидерите в НАТО казват, че настоящата цел за разходи вече не е достатъчна, тъй като Русия представлява по-голяма заплаха след нахлуването си в Украйна през 2022 г.

Помолен за коментар по искането на Испания, служител на НАТО заяви: „Дискусиите между съюзниците относно нов план за инвестиции в отбраната продължават.“

САЩ, които са основният военен поддръжник на Киев след руската инвазия, са похарчили приблизително 3,38% от БВП за отбрана през 2024 г., третият най-голям процент сред страните от НАТО, според алианса.

Тръмп заяви, че членовете на НАТО не харчат достатъчно за отбрана и заплаши да не се притече на помощ на тези, които не покриват справедливия си дял.

Санчес обаче заяви, че бързането с цел от 5% би навредило на усилията на Европейския съюз да стане самостоятелен в производството на отбранителна продукция, тласвайки правителствата да закупуват оборудване извън блока и че това е „несъвместимо с нашата социална държава и нашата световна визия“.

Някои други членове на НАТО също поставиха под въпрос срока, заявявайки, че е твърде прибързан, но като цяло са склонни да се присъединят, казват дипломатически източници.

Италия например иска крайният срок да се премести от 2032 г. на 2035 г. и да се премахне изискването за увеличаване на разходите с 0,2% годишно, каза източник, запознат с въпроса.