Как Чили се превърна в поредната страна от Латинска Америка, въвлечена в борбата за власт между САЩ и Китай

Чили стана поредната латиноамериканска страна, въвлечена в борба за власт между САЩ и Китай, пише CNBC.

Страната, която смята Вашингтон за свой най-голям чуждестранен инвеститор, а Пекин за най-голям търговски партньор, е изправена пред натиск от Белия дом заради проект за подводен кабел, свързан с Китай.

В края на миналата седмица държавният секретар на САЩ Марко Рубио изненадващо заяви, че администрацията на Тръмп ще наложи визови ограничения на трима чилийски служители, свързани с проект за цифров кабел, предложен от китайски фирми, твърдейки, че това е заплаха за сигурността.

Чилийският президент Габриел Борич, който ще напусне поста на 11 март, осъди визовите санкции и отхвърли идеята, че страната „насърчава всякакви действия, които заплашват нашата сигурност или тази на региона“.

По-късно напускащото ляво правителство на Чили заяви, че един от санкционираните служители е министърът на транспорта и телекомуникациите на страната Хуан Карлос Муньос, без да коментира самоличността на другите двама.

Посланикът на САЩ в Чили Брандън Джъд защити визовите ограничения в понеделник, заявявайки пред репортери, че е „суверенно право на Вашингтон да предприема действия, когато смятаме, че сигурността на региона е застрашена“, според Асошиейтед прес.

Спорът идва само дни преди срещата на върха на латиноамерикански лидери в Маями, Флорида – и две седмици преди новото дясно правителство на Чили да поеме властта в Сантяго.

Това също така представлява голямо изпитание за администрацията на Хосе Антонио Каст, след изборната победа на десния кандидат в края на миналата година.

Анализатори казват, че президентът на САЩ Доналд Тръмп, който се стреми да противодейства на стратегическото влияние на Китай в региона, изпраща недвусмислено послание към латиноамериканските страни.

„Калибрирано предупреждение“

Напрежението между САЩ и Чили беше преди всичко „калибрирано предупреждение“ към администрацията на Каст, че стратегическите инфраструктурни решения ще бъдат третирани като избори за геополитическо съгласуване, а не като неутрални оферти, според Мариано Мачадо, главен анализатор за Америка в компанията за рисково разузнаване Verisk Maplecroft.

Цифровите подводни кабели са гръбнакът на световната интернет и телекомуникационна инфраструктура, позволявайки всичко - от международни телефонни разговори до финансови трансакции. Според някои оценки, до 95% от международния трафик преминава през тези до голяма степен невидими супермагистрали за данни.

„Със засилването на конкуренцията между САЩ и Китай в региона, амбицията на Чили за „цифров център“ става инвестиционна само ако геополитическите проблеми бъдат разгледани предварително, а не преоборудвани след криза“, коментира Мачадо. „Печеливши сделки ще бъдат тези, които осигуряват ясно управление и надеждни гаранции за сигурност достатъчно рано, за да се запази банковата им способност.“

Според съобщенията, китайското посолство в Чили е обвинило Вашингтон в „очевидно презрение към суверенитета, достойнството и националните интереси на Чили“ след визовите ограничения на администрацията на Тръмп срещу чилийски служители.

Стратегическото и икономическо влияние на Китай в Латинска Америка е добре установено, въпреки че се смята, че тя на мушката на така наречената „Доктрина Донро“ на Тръмп – комбинация от Доналд Тръмп и Доктрината Монро, която се отнася до позиция във външната политика от 19-ти век, утвърждаваща влиянието на Вашингтон върху Западното полукълбо.

Само през последните няколко седмици, например, Върховният съд на Панама се произнесе срещу базираната в Хонконг CK Hutchison, като заяви, че концесия, предоставена на дъщерно дружество на фирмата за експлоатация на пристанища в двата края на Панамския канал, е противоконституционна. Резултатът беше широко възприет като победа за регионалните амбиции на Тръмп за сигурност.

САЩ също така засилиха натиска върху комунистическото правителство на Куба, заплашвайки да наложат тарифи на всяка страна, която доставя петрол на Хавана, и наскоро проведоха извънредна военна операция за задържането на венецуелския президент Николас Мадуро.